Защо в Косово се страхуват от ЛГБТИ хората?

Град Призрен в Косово е известен със своето многообразие. Само на няколкостотин метра една от друга са разположени няколко джамии, православна и католическа църква, съвсем скоро ще бъде открита и синагога. Албанците живеят мирно с другите етноси, сред които турци, роми и бошняци. 

Но сега Призрен се е превърнал в трибуна на кампания, която няма нищо общо с толерантността: от огромни екрани се призовава към бойкот на косоварския новинарски канал "Национале". Екраните показват снимки на популярния журналист от този канал Вулнет Красники, придружени от надписа: "Свободата на словото приключва с обидите".

Заплаха от "дегенерация"?

В средата на август Красники предава от протест на представители на мюсюлманската общност в Призрен. Малка, но шумна група се възмущава от участието на канадската изпълнителка феминистка Пийчес на филмов фестивал в града на четвърти август. Пийчес, която е идол на ЛГБТИ общността, излиза на сцената с групата си в провокативен костюм. Около 200 души на свой ред излизат на протест срещу концерта седмица по-късно и обвиняват певицата, че изпълнението ѝ противоречи на традициите и културата, застрашава децата и води до "дегенерация".

Когато Вулнет Красники пита част от протестиращите по какъв начин концертът застрашава децата и какво значи дегенерация, те бързо се обръщат срещу него. "Агресивни демонстранти се приближиха към мен, обиждаха ме и ме блъскаха. Казаха ми да не задавам въпроси и да не отразявам протеста", споделя Красники пред ДВ. Операторът на Красники също е бил тормозен. На видеозаписите се вижда как полицаите гледат и не правят нищо.

Опасен феномен

Случаят не е изолиран: това лято един журналист беше пребит и приет в болница, защото съобщил с ироничен тон, че ултраконсервативен имам от Призрен получил от вярващите "Мерцедес" по случай пенсионирането си. В последните години в Косово все по-често се стига до атаки срещу журналисти от страна на консервативни мюсюлмани, защото погазвали традициите и религиозните им ценности. 

Все пак засега радикалният ислям не представлява проблем в Косово. Държавата се обявява за светска, жените не покриват косите и главите си, консумацията на алкохол не се преследва, а много косовари рядко ходят на джамия или не ходят изобщо. Журналистката Арбана Джара обяснява пред ДВ: "Ислямът в Косово е либерален, дори може да се каже, че е прозападен. Но повечето хора в страната не го практикуват даже в тази му форма. Религията не се поставя над идентичността на хората".

Но Джара предупреждава, че кампанията срещу Красники е опасен феномен. "От края на войната през 1999-а година се забелязва, че в Косово проникват радикални ислямски течения. Те искат да променят геополитическия и културния курс на страната и да се противопоставят на мултикултурната, либерална и прозападна среда. Ако държавата ги толерира, тези течения ще се превърнат в опасност."

Бездействието на властите

Арбана Джара знае за какво говори - като журналист е била подложена на клеветнически кампании и заплахи в продължение на години заради репортажите си за радикалните ислямисти в Косово и дори е била наричана "еврейска проститутка". През май 2017-а година е брутално нападната и пребита до дома си в Прищина. Няколко месеца по-късно тя напуска Косово заради заплахи за убийство. А нападателите ѝ от 2017-а година и до днес не са установени. "Цели шест години по-късно нито полицията, нито прокуратурата са направили нещо", казва Арбана Джара. 

Поведението на властите в Косово в това отношение е противоречиво. От една страна, те действат решително срещу определена част от радикалните ислямисти: включилите се към Ислямска държава около 400 косовари при завръщането си са вкарани в затвора за години или са под контрола на службите. 

Но в други случаи се бездейства - например при атаките срещу неудобни журналисти. Разследването на техните случаи често е половинчато или изобщо не се провежда. Политиците избягват да говорят по поляризиращи теми, като например правата на ЛГБТИ хората. По конституция те са защитени, но в обществото властват сериозни предразсъдъци спрямо тях, а повечето политици отхвърлят хомосексуалността като "неморална". 

"Да се откажеш не е опция"

Министър-председателят на Косово Албин Курти отдавна поддържа признаването на еднополовите бракове. Косово можеше да стане първата мюсюлманска страна в света, която да предприеме тази стъпка. Но през пролетта на 2022-а година инициативата се провали с гръм и трясък, включително заради отпор в партията на Курти. 

Вулнет Красники казва, че протестите в Призрен са израз на най-консервативния вид ислям. Нападението срещу него вероятно се дължи и на факта, че той е открито хомосексуален и се застъпва за правата на ЛГБТИ. Въпреки това е шокиран от акцията: "Снимките от нападението предизвикаха хиляди реакции и коментари във Фейсбук, повечето от които приветстваха атаката срещу нас. Получих и голяма подкрепа, но не очаквах толкова много омраза в коментарите във Фейсбук".

Правителството в Прищина мълчи по случая. Запитването на ДВ относно клеветническата кампания срещу журналиста и портала "Национале" остана без отговор. Но Красники не се страхува. "Да се откажеш не е опция. А да продължа е единственият начин да покажа на нападателите, че не ме е страх от тях", подчертава той.