1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо българите в Германия търсят адвокат: юрист разказва

17 март 2023

През кантората му са минали стотици българи: Антон Йозов работи от 2001 година като адвокат в Хамбург. Пред Дойче Веле той разказва за най-честите проблеми на българите в Германия и дава ценни съвети.

https://p.dw.com/p/4OlRv
Законите на Германия. Книга в съда.
Снимка: picture-alliance/dpa/U. Deck

В Германия живеят около 430 000 българи. Само в Хамбург българските граждани са над 10 000. Антон Йозов е един от тях. Той е адвокат, завършил е право в Германия и практикува професията от 2001 година насам. От тогава до сега през кантората му са минали стотици българи - с най-различни професии и различни съдби. Пред Дойче Веле той разказва за най-честите проблеми, поради които сънародниците му търсят съвет или правна защита. Юристът дава и ценни съвети. С него разговаря Мария Илчева:

Господин Йозов, кои са най-честите проблеми, поради които българи, живеещи в Германия, се обръщат към Вас?

Антон Йозов: Българите в Германия не могат да бъдат поставени под общ знаменател. Това са различни индивиди с най-различни съдби и образование. Проблемите на един лекар или инженер, говорещ добре немски език, а вероятно и няколко други езика, коренно се различават от проблемите на един нискообразован общ работник, който няма професионална квалификация, не говори немски език, нито пък английски и има дори проблем с изразяването на български.

И все пак се открояват някои основни проблеми, поради които българите търсят адвокат. Най-често те са свързани с трудово-правните отношения. Те касаят неизплатено трудово възнаграждение, неизплатени отпуски, болнични, натрупани свръхчасове, както и неправомерно прекратяване на трудовите отношения. Някои биват уволнени посредством съобщение по уотсап или имейл - нещо, което по закон в Германия е невалидно.

Най-интересни са казусите с българи и от двете страни - като работник и като работодател. В това отношение българският тарикатлък, нахалство и криминална енергия биха могли да запълнят томове, поставяйки българската нация в не особено добра светлина. С мои колеги и приятели от цяла Германия си поставихме за цел в българските форуми за взаимопомощ в социалните мрежи да информираме българските граждани за правата им и да ги научим как да подхождат в определени ситуации. Освен това се борим срещу подвеждащите информации, както и срещу фирмите, които набират работна ръка при робски условия.

Голям проблем са трудовите злополуки. Много българи не знаят, че германската застрахователна система съдържа и задължителната застраховка "Злополука". За трудови злополуки не отговаря работодателят, а застраховката, която поема всички разходи по лечението и рехабилитацията. В случай на частична или пълна нетрудоспособност именно по линия на тази застраховка се изплаща и определена пенсия (много малка). Няма директна отговорност на работодателя, освен ако деянието не е било умишлено или целенасочено извършено срещу работника. Затова няма никакъв смисъл да се съди работодател за трудова злополука. Същото важи и за злополуки с деца в училищата и детските градини - има законова застраховка "Злополука" и исковете се водят към нея, не към училището, нито пък към деца - в случай че някое дете например е наранило друго дете.

Какви са другите често срещани проблеми на българите в Германия?

Антон Йозов: В сферата на семейното право се откроява другото голямо проблематично поле. Ужасяващ е размерът на домашното насилие в българските семейства. Важно е да се знае, че всеки, който е станал жертва на домашно насилие в Германия (от член на семейството, съсед или колега), може да получи много бърза и ефикасна защита. Решенията по тези случаи се взимат от съда за няколко часа и се превеждат незабавно в действие. На насилника се забранява да се приближава до жертвата, както и да влиза в контакт с нея. В Германия съществуват и т.нар. домове за жени, в които травматизирани и избягали от партньорите си жени могат да получат много добра защита, подслон и подкрепа.

Водят се и много дела за малтретирани деца, както и за сексуални престъпления над такива - понякога размерът на насилието е ужасяващ. В България някои хора разпространяват мита, че едва ли не в Германия могат да им отнемат децата, за да ги дадат на други семейства с различна сексуална ориентация. Подобни твърдения са абсурдни и нямат нищо общо с действителността в Германия. Това, което обаче е реалност, е насилието. От български родители над български деца.

На непоследно място са наказателните дела. Случаите с български съграждани, извършили различни престъпления, не са малко. Те са безкрайно изобретателни.

Има ли проблеми с българските шофьорски книжки? Какво трябва да знаят българите?

Антон Йозов: Ако имате българска шофьорска книжка, тя важи до момента на изтичането си в цяла Европа. Но ако живеете повече от 185 дни в годината в Германия и книжката ви изтече, сте длъжни да я смените с германска. Има изключение за студенти, ученици и трансгранични работници. Процесът по смяната на българската шофьорска книжка с германска е бърз и максимално улеснен. Въпреки това обаче немалко българи решават да се върнат в България и там да си я подновят, давайки първо неправилни данни за своето постоянно местонахождение, което и в България е административно престъпление и подлежи на глоба. В Германия една такава книжка впоследствие е невалидна. Наказанията са много сериозни - стигат до лишаване от права и медицинско-психологичен тест. Защо някои българи въпреки това си го причиняват - това е нещо, което не мога да разбера. 

Ако пък живеете в Германия, но все още нямате шофьорска книжка и искате да изкарате такава, трябва да знаете, че сте длъжни да изкарате шофьорски курс тук. Нямате право да изкарвате курса и изпита за книжка в България. Искам да подчертая, че в Германия шофьорският изпит не може да се провежда на български език и това скоро надали ще се промени.

Запознати ли са българите, които се обръщат към Вас, с правата си?

Антон Йозов: Българите са запознати отчасти с правата си, но много често не и със задълженията си. В една чужда държава е много важно да се заинтересуваш (поне малко) от задълженията си, да положиш усилия да научиш езика, да се запознаеш с привичките. Много от нашите граждани не са в състояние да кажат правилно дори името на града, в който живеят или адреса си. Не си дават никакво усилие да научат немски език.

Що се отнася до правата им - федералните институции, синдикатите и различни социални организации са създали във всички по-големи градове консултативни центрове за български и други европейски граждани, където много мои ангажирани колеги съветват и помагат неуморно на български граждани и то напълно безплатно.

Има ли случаи, в които българи се обръщат към Вас с абсурдни искания?

Антон Йозов: Да, случва се нерядко. Един съвсем актуален пример: детенце под 2-годишна възраст се пуска по пързалката в детска градина. Едно друго детенце на същата възраст скача внезапно пред него. Първото се плаши и пада от пързалката. Резултатът: една разярена българска майка, която иска да съди всички до последно и търси обезщетение в размер на поне 36 000 евро. А ако е по-голямо, можело да дели с мен наполовина. Това последното ме вбесява - в Германия то е напълно неприето и дори незаконно. Адвокатите работят по такси, регламентирани със закон, всичко останало е недопустимо и професионално неетично.

Друга госпожа работела под алкохолно опиянение на скелето на някакъв строеж без каска и защитни обувки. Паднала от скелето и решила да съди работодателя си за поне 100 000 евро.

За какво трябва да са подготвени българите, решили да ангажират адвокат в Германия?

Антон Йозов: Навсякъде по света защитата и съветът от адвокат е лукс, а не основно човешко право. Струва пари и често боли. Щом искаш да ангажираш адвокат, трябва да си наясно с това.

Полезно е да се знае, че в Германия сроковете са много важни. Срещу уволнение например срокът за подаване на иск към трудовия съд е 21 дни. Глоби по пътния закон и съдебни платежни заповеди се обжалват в 14-дневен срок. Решения на данъчни служби, индивидуални административни актове и присъди от цивилен или административен характер се обжалват в едномесечен срок. Наказателни решения се обжалват в едноседмичен срок. Ако получите писма с неприятни новини или такива с упоменати глоби, не губете време, а предприемете мерки. Ако изпуснете срока, ще загубите и правата си.  

Какво бихте посъветвали българите, които се нуждаят от адвокат, но не могат да си го позволят?

Антон Йозов: В Германия никой не е безправен или безпомощен. Консултативните центрове вече ги споменах. Arbeit und Leben, Faire Mobilität, Сaritas, Diakonie, AWO - всички те провеждат консултации. Достатъчно е да ги потърсите в Google и да добавите "български език" - появяват се стотици предложения.

За хората с ниски доходи има и друга възожност: т.нар. купон за съвет от Районния съд по местоживеене (Beratungsschein). Доказваш дохода си, издават ти документ и с него можеш да посетиш всеки адвокат, който срещу една допълнителна такса от 15 евро те съветва, като получава от държавата за това и една минимална такса. Само в Хамбург, Берлин и Бремен това го няма - там има обществени правни консултантски центрове, където получаваш квалифицирана помощ от юрист (ÖRA). Също срещу малко заплащане.

Ако се стигне до съд и не си в състояние да поемеш разходите по процеса, имаш право на съдебна финансова помощ (Verfahrenskostenhilfe/Prozesskostenhilfe). Подава се молба, съдът проверява предпоставките и ако са на лице - получаваш помощта. В най-добрия случай се поемат разходите за адвокат и съд. В продължение на 4 години държавата проверява твоите дохoди и ако си в състояние вече да си понесеш разходите, връщащ изцяло или на малки месечни вноски получената държавна помощ. Ако в този срок финансовата ти ситуация не се е подобрила, не връщаш нищо.

В Германия съществуват и правни застраховки, които покриват повечето спорове и са с поносими месечни вноски. Например в случаи като този: вещо лице трябва да измери жилището ти, защото квадратурата му е по-малка от тази, която е посочена в договора. Тук разходите могат да стигнат до няколко хиляди евро, които за един нормален ищец са непоносими. Правната застраховка ги поема. Ние, българите, често сме скептични към застраховките, но една такава застраховка наистина е необходима.

Имате ли други съвети към българите в Германия?

Антон Йозов: Старайте се да не се стига до адвокат и съд. Отваряйте си очите. Научете езика и се абстрахирайте от миналото си. Променяйки себе си, вие променяте бъдещето си и това на децата си.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

"Дойдох в Германия, за да изуча децата си"

Мария Илчева
Мария Илчева Редактор, автор, видеожурналист