1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Платени протести в Молдова в подкрепа на Русия

Витали Калугареану | Роберт Шварц
14 октомври 2022

20 евро на ден и 80 евро на нощ - толкова получават участници в протест срещу проевропейското правителство в Молдова, признават самите те. Президентката на страната нарича демонстрациите "опит за дестабилизация".

https://p.dw.com/p/4IBsP
Опозиционен протест в Кишинев
Снимка: Veniamin Demidetsky/IMAGO

Повече от месец проруска група организира протести срещу молдовското правителство в столицата на страната Кишинев. Демонстрантите настояват за свалянето на проевропейската президентка Мая Санду. Демонстрантите обвиняват и украинския президент Володимир Зеленски за продължаващата война в страната му, оправдават Путин и критикуват съседна Румъния, ЕС и САЩ за подкрепата им за Украйна.

Участниците в демонстрациите се превозват до молдовската столица с автобуси от цялата страна. Те сами признават, че за участието си в протестите получават сума, еквивалентна на 20 евро на ден и 80 евро на нощ. Молдовски разследващи журналисти публикуваха десетки видеоклипове, в които демонстрантите обсъждат заплащането.

Организаторите на протестите обвиняват президентката Санду, че отказва да отиде в Москва и да демонстрира благодарност към Путин, за да получи евтин руски газ за страната. Молдова е почти изцяло зависима от газа от Русия. Москва се възползва от това и е фиксирала цена, четири пъти по-висока от тази преди началото на войната. Инфлацията в Молдова се е повишила с 35%, съществува и риск от окончателно спиране на доставките от руския "Газпром" през зимата.

Опит да се дестабилизира Молдова с помощта на Москва

Тези хора са си поставили за цел да дестабилизират Молдова в интерес на Москва, заяви Мая Санду на пресконференция, в която отправи критики към организаторите на протестите. Прокуратурата е започнала разследване. Твърди се, че зад организаторите стои опозиционната партия "Шор", кръстена на лидера си Илан Шор. Той напусна страната през 2019 г., малко преди рухването на олигархичния режим на Владимир Плахотнюк, който също избяга. Прокуратурата разследва политика и олигарх Плахотнюк за серия от банкови скандали.

Предполага се, че Плахотнюк и Шор са работили заедно между 2016 г. и 2019 г., като са откраднали стотици милиони държавни пари. Повечето от приближените на Плахотнюк днес живеят в чужбина, основно в Лондон. Твърди се, че самият той се намира в Турция, с която Молдова няма споразумение за екстрадиция. Илан Шор, който е с израелско гражданство и живее в Израел, също не може да бъде екстрадиран. Политикът беше осъден на 7 години и половина затвор в Молдова за банкова измама.

Шор, който неотдавна се появи на протестите в Кишинев чрез видеовръзка, заяви в интервю за руската информационна агенция "РИА Новости", че Молдова може да бъде "щастлива и успешна" единствено с Русия. Молдовските власти обвиняват него и други негови съучастниви в схема за придобиване на медии в страната и в поддържането на "геополитически отношения" с Кремъл. Твърди се, че целта е, с помощта на Москва, да бъде разклатен конституционния ред в Молдова.

Протест в Кишинев
"Вашингтон не е нашата столица" гласи плакат на протеста в Кишинев.Снимка: Vitalie Calugareanu/DW

"Опитите за дестабилизация, на които сме свидетели напоследък, са дело на една престъпна и войнствена групировка, която се страхува от затвора и е готова да подпали страната, за да спаси собствената си кожа", коментира още Мая Санду. Според президентката тези хора са обещали на Москва да отстранят проевропейското ръководство на страната и да създадат ново, което да позволи на Русия да въвлече Молдова във войната. 

Огромните предизвикателства пред малката страна

На дневен ред в страната отново излезе и дебатът за неутралния ѝ статут. "Когато над страната ни прелитат смъртоносни ракети, ние сме длъжни да защитим въздушното си пространство - сами или с помощта на нашите приятели и съседи," каза за ДВ председателят на молдовския парламент Игор Гросу. "Неутралитетът трябва да се защитава," настоя той.

На 1 октомври германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт обеща в Кишинев да помогне за модернизацията на армията на Молдова. Румъния и ЕС също обещаха подкрепа. След като Украйна спря доставките се на ток, заради разрушена от войната инфраструктура, Букурещ прояви желание да стане и доставчик на електроенергия. Румъния обеща и финансова помощ в размер на 10 милиона евро. Брюксел също изрази готовност да подпомогне Молдова. 

***

Вижте и това видео от нашия архив: 

Защо в това финландско селце се карат заради Путин