1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Време е в България да вдигнем глава и да продължим напред

24 септември 2024

Няма как да градиш бъдеще, докато демоните от миналото изцеждат всичките сили на настоящето. Виновни сме самите ние, защото не можем да кажем край, да си извлечем поуките и да продължим напред. С високо вдигната глава.

https://p.dw.com/p/4l0VQ
Дете с българското знаме в ръце пред вечния огън
Няма да има бъдеще, ако не затворим страниците на миналотоСнимка: BGNES

"Приеми, че така е трябвало да се случи и просто продължи напред." Казвали ли сте това изречение на близки и приятели, които са приключили токсична връзка? Вероятно да. А защо не можем да си го кажем като общество, да осмислим миналото и просто да затворим страниците, които продължават да ни разделят?

Не, не сме роби

Близо 150 години по-късно продължаваме да не можем да приемем, че сме били част от Османската империя и ревностно повтаряме, че сме роби, сякаш това ни доставя някакво удоволствие или пък в него има някаква историческа истина.

За да вдъхновим децата да напишат новата страница, можем да им обясняваме непреходните идеали на Левски и да ги запознаваме с таланта на Ботев, без да ги учим на неоправдана враждебност към днешните турци.

80 години по-късно отказваме да отчетем, че Съветската армия не ни е освободила, а окупирала, окрала и подчинила и затова страдаме за някакъв паметник, който символизираше една подмяна на фактите, а днес дори легитимира военното насилие. България оцеля въпреки ударите на руския ботуш, терора на ДС, преследването и цензурата. Време е да си казваме истината за това минало.

Демонтирането на паметника на съветската армия в София
Демонтирането на паметника на съветската армия в СофияСнимка: BGNES

35 години по-късно отказваме да приемем, че смяната на режима в България стана с лъжа, старите апаратчици ни измамиха и просто си облякоха нови дрехи. И затова им позволихме да продължат да управляват с мимикрия. Няма как да градиш бъдеще, докато демоните от миналото са вкопчили зъби и нокти в настоящето и продължават да те изцеждат.

Има място и за Господинов, и за Камелия, но не и за мутрите

24 години след края на 1990-те отказваме да приемем, че мутризацията и чалгаризацията изтикаха културата в канавката, но тя въпреки това оцеля. И че днес в публичната сфера вече има място както за Георги Господинов, така и за Камелия. Стига едната публика да разбере, че не всеки иска, може или трябва да копнее за Високото изкуство, а другата да приеме, че успехът не е в „Домби бар“, а силиконът не е ценност.

35 години след края на режима така и не се примирихме, че бившата върхушка в НРБ и мутрите на Прехода осигуриха на семействата си живот и възможности, за които всички останали мечтаеха. Не беше честно. Но няма как да върнем времето назад. Затова и виним децата им, че са се родили в такива семейства, дори когато са избрали да бъдат различни. Привилегиите не са ги избирали, какво ще правят с тях - могат да изберат.

В България днес се живее по-добре. Факт е.

17 години след като влязохме в Европейския съюз отказваме да приемем, че вече няма Виденови и Луканови зими, че доходите растат, а България има всички шансове да се изстреля нагоре. Затова продължаваме да мрънкаме и да повтаряме "съсипаха я тази държава" по същия начин, както когато за хляб се чакаше с купони. Особено в големите градове заведенията са пълни, макар цените да са високи, но хората - все така недоволни. И "всички са маскари". Въпреки че вече можем да си позволим да протестираме за ценности, а не за доходи.

Aлександър Детев
Aлександър ДетевСнимка: Privat

4 години след като уж скъсахме с модела Борисов - Пеевски, пак се връщаме към него, търсейки комфорта на познатото зло. Сякаш забравихме защо се разделихме с тях и защо тръгнахме да затваряме тази страница. 

И така отново и отново се връщаме в същите токсични отношения, които ни носят само отчаяние и тъга. Виновен обаче не е партньорът в тях, който ни насилва, използва или просто не ни обича. Виновни сме самите ние, защото не можем да кажем край, да си извлечем поуките и да продължим напред. С високо вдигната глава.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата