1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"В България има стигма да се говори за живота с насилник"

25 ноември 2024

"В българското общество има вековна стигма да се говори публично за живота с насилник." Какво се прави в България срещу насилието над жени? Мина Киркова подрежда фактите:

https://p.dw.com/p/4nPGM
Архивен кадър от ежегодния протест срещу насилието над жени
Кадър от ежегодния протест срещу насилието над жениСнимка: Alexandar Detev/DW

"Нито една повече" - под този надслов за поредна година се провежда протест срещу полово мотивираното насилие: 25 ноември е международният ден за елиминиране на насилието над жени. В България тази дата става все по-разпознаваема. Освен в София, протести се провеждат и в Пловдив, Варна, Стара Загора, Габрово и Трявна. Това е до голяма степен резултат от усилията на няколко организации и колективи в България, които неуморно се борят срещу насилието над жени.

Една от тези организации е колективът "Феминистки мобилизации", който организира протестите "Нито една повече". "Тези протести не са само форма на съпротива, но и мощно средство за повишаване на общественото съзнание, натиск върху институциите и изграждане на солидарност", казва Десислава Димитрова от "Феминистки мобилизации".

"Не сте сами"

"Идеята е да се пречупи тази стигма, че проблемът е само за конкретни хора или че се случва зад вратите на техния дом, а мен това не ме касае, на мен това не може да ми се случи… Тоест, колкото повече се повишава чувствителността на ниво общество, толкова по-ниска ще бъде толерантността към насилието", казва и Нора Христова, оперативен директор на фондация Emprove - организация, насочена към работата с жени, които преминават или вече са се спасили от връзка с насилник.

Нора Христова
Нора ХристоваСнимка: V Photography

И Десислава, и Нора разказват, че се мотивират да работят активно срещу полово мотивираното насилие, защото самите те са били във връзка с насилник. "Не можех да бъда просто наблюдател, знаейки през какво съм преминала и през какво преминават хиляди жени ежедневно. Вместо да стоя встрани, реших да бъда активен участник в процеса на промяна и да покажа на колкото е възможно повече жени, че не са сами - нас ни има и ще се борим за свят без насилие", казва Десислава. Нора пък се присъединява на първо време към общността "Жените Survivors" (от англ.: оцелели) на фондация Emprove - първата по рода си общност, в която жени, спасили се от връзка с насилник, се подкрепят взаимно. По думите на Нора тъкмо тя е сърцето на фондацията.

Дълбоко вкоренен проблем

Подкрепата, която си оказват жените, преминали през такива връзки, е особено важна в общество, което трудно се събужда, за да разбере колко сериозна е опасността. Насилието над жени е проблем, дълбоко вкоренен в българското общество. Показва го и печалната статистика. Според медийния мониторинг, който извършват от "Феминистки мобилизации", само от началото на тази година в страната са убити 18 жени в условията на домашно насилие или фемицид.

Проблемите са и институционални, отбелязва Ширин Ходжева, която също е част от колектива "Феминистки мобилизации". Липсата на адекватна реакция от органите на реда, нерелевантните присъди, които получават насилниците, мълчанието за насилието над жени от уязвими групи като ЛГБТИ-общността, мигрантките, жените с интелектуални или физически затруднения - това са само някои от причините, поради които жени в токсични връзки се страхуват да избягат от тях, казва Ходжева. "Все още се чудим защо често тези жени се връщат при насилника и до голяма степен отговорът гласи: защото липсва адекватна държавна подкрепа в посока на икономическата им зависимост", добавя тя.

Една много важна стъпка, която държавата трябва да предприеме, е да изготви ясен план за откриването на центрове за защита и подкрепа на пострадали жени. Голям дефицит представлява и липсата на формулировка за фемицид в Наказателния кодекс, смята Ширин Ходжева. На това мнение е и Десислава Димитрова: "Ограничените ресурси за кризисни центрове, липсата на системно обучение за институциите, както и устойчивите патриархални нагласи в обществото забавят напредъка", отбелязва тя.

Съществена част от проблема е фактът, че в обществото ни има вековна стигма да се говори публично за живота с насилник, обяснява Нора Христова. "Това са наслоявания на много архаични вярвания. Те се променят, но изключително бавно", добавя тя. "Много от нас са чували от своите баби: Е, сега къде си тръгнала да си ходиш с тези деца - и аз съм търпяла навремето." Разчупването на тези остарели вярвания не е никак лесно, но много важно. От фондация Emprove по най-различни начини ангажират обществото да разпознава насилието като такова, още повече че то далеч не е само физическо.

Важната роля на превенцията

Тъкмо върху това се фокусира една от последните кампании на Emprove, която е част от световната кампания на международния бранд YSL - Abuse is not love (от англ.: насилието не е любов). В нея фондацията обръща внимание на първите знаци за токсична връзка. Става дума за знаци като ревност, следене или т.нар. Gaslighting - психологическата манипулация, при която жертвата е принудена да се съмнява в себе си и спомените си. "Всичко това са прояви в поведението на партньора, които в началото могат много успешно да бъдат маскирани като любов - "обичам те, затова искам да си постоянно с мен; обичам те, затова те ревнувам; обичам те, затова искам да прекарвам цялото си време с теб и ти да не прекарваш време със своите близки; обичам те, искам ти само доброто, затова ти казвам, че тези дрехи, които си облякла, не са окей" и т.н. Когато една жена е в такива отношения, често тя не разбира, че тези прояви са първи знаци на насилие. Ако червените лампички светнат навреме, това буквално може да спаси живот", казва Нора Христова.

Кампания на фондация Emprove
Кадър от кампанията на фондация EmproveСнимка: Emprove Stiftung

Друга посока, в която от фондация Emprove активно работят, е призивът към всеки един човек никога да не остава безучастен към прояви на насилие. А що се отнася до излизането от такива взаимоотношения, важно е да се обърне внимание и на близките на засегнатата жена - как да разговарят с нея, как да проявят разбиране, как да не я притискат. По думите на Десислава Димитрова много сериозен проблем е именно обстоятелството, че мнозина остават безучастни заради стереотипното омаловажаване или оправдаване на насилието у дома. "Възгледи като "семейните проблеми се решават у дома" често задържат жертвите в ситуация на насилие и ги обезкуражават да потърсят помощ", казва тя.

Резултати има, но пътят е дълъг

В търсенето на отговор какви са най-важните стъпки напред много често се появява един и същ рефрен - промяна в образованието. "Ключът за разрешаване на проблема е в адекватното образование - не само за младите, но и за възрастните", смята Ширин Ходжева. "С всеки ден, в който не водим разговори, не се изслушваме, не се образоваме едни други, не се въвеждат часове (поднесени с подходящи инструменти за всяка възраст) по сексуално образование и разпознаване на стереотипи, дискриминация и насилие, ние изместваме началото на разрешаването на проблема", казва активистката.

И все пак: посещаемостта на протестите "Нито една повече" и растящият брой на жените, които се обръщат към фондация Emprove за помощ, сочи, че напредък има. В това вярват и Десислава, и Ширин, и Нора. Важен е и начинът, по който говорим за този наболял проблем, смята Нора Христова. "Черната статистика е плашеща, парализираща, но именно в такива моменти е изключително важно да можем да заговорим за силата, за това какво се случва, щом излезеш от тези отношения", казва тя и добавя, че жените в такива връзки често не искат или се страхуват да се идентифицират с жертвата. Затова и ние като общество трябва да сме по-внимателни как говорим за проблема.

Работата на организации и колективи като Emprove и "Феминистки мобилизации" е съвсем буквално жизненоважна. Резултатите от нея се виждат. Но и ние, всеки един от нас, трябва да продължаваме да се борим и да не позволяваме още и още жени да стават част от черната статистика.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

"Биеше и мен, и децата. Биеше ги с пръчки, с маркуч."

Мина Киркова
Мина Киркова редактор и автор
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми