Украинците в окупираните земи: "Вече нямам никого"

70-годишната Любов си проправя път покрай противотанковите заграждения и след пресичането на беларуско-украинската граница стига до къщичката на доброволците. Тя е тръгнала от село близо до Мариупол, междувременно окупирано от руснаците. Синовете и внуците ѝ живеят в Одеса. Преди мащабната руска инвазия тя посещавала децата си няколко пъти годишно. "Взимах автобуса и на следващата сутрин бях там", казва Любов.

След като руската армия окупира части от Източна и Южна Украйна, семейството се оказва разделено от фронтовата линия. Освен това всички контролно-пропускателни пунктове към анексирания от Русия Крим и към самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики са затворени, както и тези към Русия и Беларус. Отворен е само проходът между Мокрани и Доманово на границата с Беларус, през който украинци от окупираните от Русия райони могат да се върнат на контролирана от Киев територия. Повечето от хората, които са там, нямат нито паспорти, нито пари, за да влязат в ЕС.

Руската инвазия: "Мислех, че всичко ще свърши бързо"

Любов за първи път напуска окупираните територии. "Мислех, че всичко това ще мине бързо, но не стана така." Липсват ѝ децата и внуците, които не е виждала от три години. Освен това вече не е в състояние сама да си набавя дърва за огрев за зимата. "Вече нямам никого", казва тя.

Жената е похарчила 300 евро за двудневното си пътуване с автобус през Русия и Беларус до границата с Украйна, което включва и една нощувка. Последните два километра обаче трябвало да измине пеша. "Слава Богу, нашите граничари натовариха чантата ми на количка."

На контролно-пропускателния пункт е проверена от украински служители. Не скрила от тях, че има и руски паспорт - това е единственият начин да получава пенсия. "Получавам 16 000 рубли (равностойността на около 160 евро), но въглищата за отопление струват 40 000. Ето защо трябваше да спестявам и да гладувам почти три месеца за дърва за огрев и електричество."

Да те изхвърлят от собствения ти дом

Ирина чака на контролно-пропускателния пункт, за да прибере 83-годишната си свекърва от Луганск. "Изхвърлиха я от собствената ѝ къща", възмущава се жената. Окупационните власти са конфискували жилището ѝ. Ирина направила опит да предотврати това и се обадила на руските военни. "Човекът, който се представи като полковник Алексей, просто ми заяви, че свекърва ми трябва да предаде ключовете."

За възрастната жена този контролно-пропускателен пункт е най-бързият и евтин начин да стигне до територията, контролирана от Киев. Мнозина идват тук, защото ги пускат дори без документи.

"Защо не искате да останете в Русия?"

След като пресекат границата, пътуването продължава обикновено още стотици километри на изток или на юг, където живеят членове на семейството или приятели на хората, бягащи от окупираните от Русия украински територии. 23-годишната Алина, идваща от Мариупол, е тръгнала за Одеса, където се преместила още преди началото на руската инвазия. През лятото посетила родителите си в Мариупол за първи път от три години.

На въпроса ни как живеят там, тя казва само това: "Те оцеляват!". Майката на Алина работи във фризьорски салон, а баща ѝ е строителен работник, защото "там друга работа просто няма".

За да стигне до Мариупол, Алина е пътувала пет дни през Украйна, Полша, Беларус и Русия. Похарчила е около 700 евро. "Онзи Мариупол, който познавах, вече не съществува", казва жената за родния си град. На връщане руският граничар я попитал защо не иска да остане в Русия, спомня си Алина.

"Много хора там разчитат на Украйна"

Всички новопристигнали получават документ за влизане в страната. Доброволци им дават еднократно малка парична сума, осигурена от Норвежкия съвет за бежанците, както и стартов пакет от украински мобилен оператор. Хората веднага се обаждат на роднините си. "Вече съм в Украйна!", казва видимо развълнуван по телефона Олександър, възрастен мъж в пенсионна възраст, на съпругата си, която е пристигнала в Киев няколко дни по-рано.

Двойката е напуснала град Алчевск в т.нар. Луганска народна република. На границата с Естония Олександър не е бил пропуснат без украински паспорт, затова е избрал маршрута през Беларус. Когато го питали ще се връща в Алчевск, той казал, че там не е останал нито един член на семейството му.  

"Някои хора ни смятат за предатели, но никой не може да погледне какво е в душите ни. Мога да ви уверя, че много хора там разчитат много на Украйна."

"Може би вече нямам къща"

59-годишният Володимир е от село в района на град Олешки и пътува само с една малка чанта. Идва направо от болница в Херсонска област, където е бил хоспитализиран. Преди няколко месеца в двора на къщата му се взривил дрон, а самият той пострадал тежко - има счупени ребра и травма на гръбначния стълб.

Сега Володимир иска да продължи лечението си в Херсон, където го чака семейството му: дъщеря, трима внуци и две сестри. Преди той често ги посещавал, пътуването отнемало само един час. "Сега пътувам вече втора седмица", въздъхва той.

"Руснаците казват, че са дошли, за да ни освободят", продължава Володимир. "Но ние живеехме добре, имахме работа. Дронът унищожи кухнята ми. Не знам какво е там сега. Може би вече изобщо нямам къща."

"Не сме направили нищо лошо"

70-годишната Любов е тръгнала за Одеса, но иска през пролетта да се върне в селото си край Мариупол. На контролно-пропускателния пункт Мокрани-Доманово на беларуско-украинската граница обаче пускат хората само към Украйна, не и в обратната посока. Затова на връщане Любов ще трябва да мине през ЕС, а това ще ще удължи и оскъпи пътуването.

Възрастната жена се опасява, че ако остане в Одеса, може да загуби къщата си. Това е така, защото руските окупационни власти конфискуват къщи и апартаменти, в които не живее никой , и които не са пререгистрирани в съответствие с руските разпоредби. Това е една от причините, поради които украинците се завръщат в окупираните територии. "Не можем да бъдем обвинявани, че сме останали. Не сме направили нищо лошо. Просто не искам да ми вземат къщата", казва Любов.

Вижте и тази галерия на ДВ: