Саботажът на "Северен поток": три възможни хипотези

Как въобще е възможно да бъде повредено едно толкова масивно съоръжение? Как предполагате, че може да е протекла операцията?

Михаел Гис: Ако ми позволите да кажа преди това следното: намираме за доста странна тази последователност на събитията - първо частичната мобилизация в Русия, после псевдореферендумите, а сега и историята с тръбопровода.

Това, което знаем засега, е следното: имало е детонации малко преди това, разполагаме със снимки от въздуха от датските военновъздушни сили. В момента все още звучи като сериозна спекулация, но е възможно на такава морска дълбочина да се предприеме нещо и от водолази. До около 50 метра дълбочина това не е изключено.

Знаем също така, че военноморските сили на Русия разполагат с дронове и мини подводници, които биха могли да бъдат използвани за тази цел. Възможно е и това - всичко да е било подготвено още при изграждането на съоръжението, а сега планът просто да е задействан.

Но в случая говорим за дълбочина от около 70 метра. Възможно ли е водолази да работят на такава дълбочина?

Михаел Гис: Има водолази, които могат. Това не са обикновени гмуркачи, които скачат във водата от някаква лодка. За целта са нужни специални кораби и специална екипировка.

Теоретично такова нещо е възможно, но според мен то е много трудоемко. По-скоро ми се струва, че в случая може да са били използвани дрон или мини подводница.

Но как тогава тази операция е останала незабелязана? Регистрирани са експлозии и нищо повече. Защо никой не е видял нищо?

Михаел Гис: Точно за това става въпрос: това са малки инструменти, които лесно биха могли да бъдат прикрити. Тук не се налага на място да отиде огромен боен кораб със съответното оборудване. Това незабавно би привлякло внимание.

Колко голям е рискът нещо такова да бъде разкрито? В каква степен Балтийско море е милитаризирано и какви възможности за наблюдение съществуват там?

Михаел Гис: Балтийско море се наблюдава много добре от силите на НАТО, а Германия играе дори водеща роля. Затова смятам, че не можем да говорим за по-голяма операция на руския флот. Сигурен съм в това. Защото силите на НАТО в региона щяха да забележат такова присъствие. 

Нападенията над инфраструктурни обекти, като пътища и мостове, са част от този заплашителен сценарий - включително и за Бундесвера. Подготвени ли са Бундесверът и НАТО за такива сценарии?

Михаел Гис: Веднага след 24 февруари НАТО предприе мерки, сред които е повишената бойна готовност на частите. Също и Бундесверът реагира решително: току-що беше назначено новото ръководство, което отговаря за операциите на Бундесвера - от задачи вътре в страната, свързани с преодоляването на кризата, до участието на армията във война.

Един от акцентите е поставен върху реакцията на Бундесвера на тъй наречените хибридни заплахи. Това, което се случва сега с газопровода "Северен поток", е класически случай на хибридна заплаха. Това са съвсем други измерения и Бундесверът се готви за това.

Означава ли това, че военното наблюдение ще бъде засилено?

Михаел Гис: Да, военните ще повишат вниманието си.

Има ли някакво скрито послание в подобни действия? 

Михаел Гис: Посланието би могло да бъде това: "Вижте какво можем, колко надалеч се простират нашите възможности - вие никъде не можете да се чувствате сигурни".

***

Вижте това видео от нашия архив - от 2015 година, заснето една година след анексията на Крим: