"Това не е нищо ромско. То засяга бедните по целия свят."

Доцент Алексей Пампоров, дългогодишен анализатор на социалните и културни специфики на ромските общности в България, е един от участниците в изследването "Забравените надежди. Ромските деца и институционалната грижа", чиито резултати бяха публикувани неотдавна. Еми Барух разговаря по този повод с него за предразсъдъците към ромите, за причините, водещи до изоставяне на ромските деца, за бедността и институциите.

Вие изследвате причините, които водят до изоставяне на децата. Как ги степенувате?

Алексей Пампоров: Онова, което се открои в изследването, е, че бедността е основният фактор. Говорим за крайна бедност. Бедност, която взривява културните устои на общността. 

В началото на годината беше съобщено, че до 2025 година България ще закрие всички специализирани институции. Някога те носеха името Дом "Майка и дете", а по-късно бяха наречени Домове за деца, лишени от родителска грижа. Какъв беше най-големият проблем с тях?

Алексей Пампоров: Най-сериозният проблем на големите домове беше неглижирането: когато имаш едно "лелче" на 50 деца, тя няма как да обърне внимание на всички тях, няма как да реагира, когато има агресия например. Грижата не може да бъде индивидуализирана.

Как се справят другите държави?

Алексей Пампоров: Другите държави се справят основно през осиновяване и приемна грижа. И там има малки институции, но те често пъти са за деца, които са родени с много тежки физически и психически проблеми, което е непосилно за един родител. Грижата за такова дете трябва да е 24-часова. Освен това да не забравяме, че някои от тях са на по 18-19 години, но с умствено развитие на 4-годишно дете. В Лом, в Пловдив, в Стара Загора има такива домове - там децата имат постоянна нужда от специалист. Но и домовете не са панацея, защото - ако е лесен достъпът до тях, тогава там попадат и леки случаи. Една от големите критики по-рано беше, че в домовете за деца с умствена изостаналост - така се наричаха някога, настаняваха здрави деца, които нямаха никакъв проблем. И те започнаха да закъсняват с развитието си.

Говорите за по-ниските образователни нива, които наблюдаваме в ромските общности.

Алексей Пампоров: В момента берем плодовете на скритата дискриминация по времето на социализма. Цели поколения в ромската общност са със закъсняло развитие, което не е резултат на някаква генетика, а на социалното инженерство. На сегрегацията на ромските деца.

Какви са основните изводи от теренното проучване?

Алексей Пампоров: Изправени сме пред няколко абсурдни ситуации. Първо - почти никой не иска да осиновява ромски деца, независимо дали са здрави. Особено ако са навършили 4-5 години. Те остават завинаги в системата. Институцията остава единствената алтернатива. Второ - тук-там съществуват приемни грижи. Но за много семейства това е бизнес - те могат да генерират на месец доста прилични доходи от това, че са взели да гледат деца, изведени от домовете. Когато едно подобно семейство, гледащо на това като на бизнес, приеме 3-4 деца, там също започва процес на естествено неглижиране. Част от тези деца са изведени заради семейна дисфункция - някакво престъпление, домашно насилие. Други биват изведени заради много дълбока бедност. И отново тук идват предразсъдъците. Понеже съществува стереотип, че ромските жени живеят на социални помощи, ние няма да дадем на майката 400 лева, за да си гледа по-добре детето, а ще ги дадем на приемната грижа, защото "майката няма капацитет". А би трябвало да се работи и с майката, тя да бъде обучена. В западните страни акцентът е върху събирането на биологичното семейство - приемната грижа да е в близост до биологичното семейство. Детето да поддържа контакт с майката и да се опита да се върне. На запад се работи с родителите, за да може да си вземат децата обратно. И трето - образователната система в България е така структурирана, че всички след 7 клас, ако искат да отидат в по-добро училище, трябва да ходят на уроци. Родителите инвестират в частни уроци. Бедните не могат да си го позволят, някои дори нямат пари за най-елементарните учебници и помагала. Трябва да намерим начин да преборим предразсъдъците. И да се обясни на хората колко пагубен е резултатът от тях.

"Те проституират, крадат, не работят" - това сякаш са най-разпространените предразсъдъци. 

Алексей Пампоров: Те проституират, но защо са стигнали до там? Какъв е пазарът на труда тук? Има ли работа, има ли друга алтернатива? Непрекъснато чувам, че ромите живеели на социални помощи и взимали по 2-3 хиляди лева. Че къде е това домакинство? Социалните помощи са толкова малки и така е структуриран процесът на подпомагане, че тези хора почти са оставени без изход. И изходът за някои от тях е да изоставят децата си. До всичко това водят предразсъдъците и склонността ни към дискриминация.

Как се излиза от омагьосания кръг?

Алексей Пампоров: Държавата като цяло пренебрегва бедността. Склонни сме и е много лесно да си кажем, че ромските махали са си такива, това си е ромската култура. И си лягаме и спим спокойни. Но не, това не е нищо ромско. А е култура на бедността, култура, която засяга бедните хора навсякъде по света по същия начин. В България сме етнизирали тези места. За "Столипиново" казваме, че е ромска махала. А ромите, които живеят там и говорят ромски, са 10 процента. От квартал с панелни блокове и 30-40 хиляди жители, има 4-5 хиляди, които говорят ромски. Те живеят в барачки, сегрегирано. Всичко останало е по-скоро турска махала. Това реже достъпа до пазара на труда и до нормални жилища. Ромите са жертви на тази сегрегация и го съзнават. Онези, които работят законна работа в чужбина и успяват да направят спестявания, се опитват да си купят къща извън махалите. За да може да се интегрират децата им, за да имат вода, ток. Много е страшно в махалите. България в това отношение е като страна от третия свят.

Какво видяхте в центровете, които посетихте в рамките на изследването? 

Алексей Пампоров: В Лом, в Стара Загора и в Пловдив в центровете от семеен тип, които посетихме, видяхме отлична грижа, социални работници и хора, които се раздават за тези деца. Част от децата бяха в много тежко състояние, някои от тях  горени с цигари от родителите си, с белези от нож, от насилие. Имаше едно малко дете жертва на сексуална експлоатация от майка си и баща си. Те не просто са злоупотребявали сексуално със собственото си дете, но са позволявали и на други хора да правят същото. На такива хора, естествено, че ще им вземеш децата. Целта на социалните работници е да му върнат детството, да го превърнат отново в дете. Това предполага много допълнителна работа с психолог. И ние го видяхме в тези центрове. Необходими са средства и подготвени хора, които да се отнасят с любов, грижа и уважения към децата. Но центровете за настаняване от семеен тип не са дом - близки са до домашни условия, но не са дом… Докато съществуват и се тиражират предразсъдъците към ромите, излизане от омагьосания кръг няма.

***
В рамките на изследването "Забравените надежди. Ромските деца и институционалната грижа", осъществено в България от Европейския център за правата на ромите, са посетени центрове за настаняване от семеен тип и услуги за деца в системата за деинституализация в три области от страната - Стара Загора, Пловдив и Монтана.

"Този доклад не просто представя факти и цифри - той е морален призив за действие. (...) Тези деца заслужават система, която работи за тях, а не срещу тях. Ние носим колективна отговорност да гарантираме, че към всяко дете, независимо от неговия произход или обстоятелства, се отнасят с любовта, грижата и уважението, които то заслужава" - думи на координаторът на изследването Михал Дорд.

***
Вижте и тези наши видеа от архива ни:

***