Пред Румъния се очертават трудни времена

В големите градове на Румъния хиляди млади хора демонстрират всяка вечер срещу екстремизма и в подкрепа на европейското бъдеще на страната. В социалните мрежи звезди изпращат послания и призовават бъде защитена родината. Интелектуалците говорят за една от най-големите трагедии в новата история на страната. Медиите не пишат почти за нищо друго.

Румъния ври и кипи след първия тур на президентските избори миналата неделя, които бяха спечелени като по чудо от безпартийния Калин Джорджеску - дясноекстремистки привърженик на Путин, апологет на православния румънски фашизъм от времената между двете световни войни, поддръжник на конспиративните теории и антиваксър.

На първи декември ще се състоят парламентарни избори, а седмица по-късно е балотажът за президент. Мнозина в Румъния се опасяват, че дясноекстремистките партии могат да постигнат мнозинство в парламента. А екстремистът Джорджеску да стане президент.

Това не само ще вкара Румъния в хаос, но и ще отвори големи проблеми за ЕС и НАТО. Румъния е шестата по големина държава в ЕС и най-важната партньорка на НАТО в Югоизточна Европа. Голяма част от военната помощ за Украйна минава през Румъния. Освен това страната е на пътя на украинските кораби с жито, респективно нейното геополитическо значение е много по-голямо от това на управляваните от националисти Унгария и Словакия.

Не за първи път ситуацията в Румъния е екстремна

Това, че десен екстремист, почитател на Путин, който отправя християнски месиански послания, получава масова подкрепа в Румъния, не е случайно - в новата история на страната не липсват трагедии и трудности. Във времената на Чаушеску Румъния, наред с Албания, преживя най-страшната диктатура в Източния блок.

Единствено в Румъния през 1989 година избухна кърваво въстание, при което загинаха над 1000 души. Десет години по-късно страната бе на ръба на гражданска война заради бунт на миньорите. През 2000-ната за президент бе избран ултранационалистът и бивш придворен поет на Чаушеску - Корнелиу Вадим Тудор, който бе предпочетен като по-малкото зло пред комуниста Йон Илиеску.

Сега Румъния отново трябва да реши дали с избора на десен екстремист ще тръгне по различен път или не. За нормалност в навечерието на парламентарните избори не може да става и дума. Дори само поради обстоятелството, че преди президентските избори нито едно проучване не бе предрекло успеха на Калин Джорджеску, съответно и сега надеждни допитвания няма.

Ще имат ли крайнодесните мнозинство в парламента?

Според прогнозите от миналата седмица в парламента могат да влязат шест партии: на първо място, управлявалите до момента заедно псевдосоциалдемократи и Националлибералната партия. Дясноекстремистки партии като Алианс за обединение на румънците и SOS Romania също би трябвало да намерят място в следващия парламент, както и опозиционният Съюз за спасение на Румъния. Демократичен съюз на унгарците в Румъния също прескача бариерата според социолозите. 

Прогнозите даваха 30 процента на социалдемократите и 15 на националлибералите, но сега това е под голям въпрос, след като водещите кандидати на двете партии претърпяха същински провал на президентските избори и трябваше да се разделят с лидерските си постове.

Дясноекстремистките партии Алианс за обединение на румънците и SOS Romania получаваха досега между 25 и 28 процента в проучванията. Но на президентските избори дясноекстремистките кандидати получиха заедно 38 на сто. След шокиращия избор на Джорджеску сега някои наблюдатели се опасяват, че те могат да получат дори мнозинство в парламента.

Успехи може да отбележи и прогресивно-либералният Съюз за спасение на Румъния, чиято кандидатка Елена Ласкони се класира на второ място на президентските избори и има добри шансове за балотажа на осми декември. Прогнозите за тази партия не бяха високи, но тя може да спечели от провала на досегашните управляващи.

Омраза към статуквото

На парламентарните избори на карта е заложено повече, отколкото на президентските. Румънският държавен глава има някои важни пълномощия във външната политика и политиката за сигурност, но той не би могъл да вземе ключови решения без парламента и правителството. Затова десен екстремист и проруски привърженик на конспиративните теории като Джорджеску може да не е най-добрият избор за Румъния, но не би бил фатален. Това не би могло да се каже за евентуалното сформиране на дясноекстремистко парламентарно мнозинство.

Много от избирателите гласуваха за дясноекстремистките партии с идеята да премахнат омразното статукво. От падането на Чаушеску насам страната е в ръцете на клиентелистки мрежи, Социалдемократическата партия е смятана за синоним на корупцията и сенчестата икономика. Но и реномето на нейните коалиционни партньори националлибералите не е по-добро. Тъй като двете партии от десетилетия блокират същностните реформи в администрацията и правосъдието, голяма част от обществото е изпълнена с дълбока омраза срещу статуквото.

Принос за това има и досегашният президент Клаус Йоханис, който с встъпването си във власт през 2014 година обеща радикални реформи и решителна борба срещу корупцията, но така и не ги изпълни. Той реагира с мълчание дори и на последните политически събития.

Ролята на Конституционния съд

Ситуацията бе усложнена допълнително от разпоредбата на Конституционния съд за повторно преброяване на гласовете от първия тур на президентските избори. Решението бе взето по искане на двама от отпадналите кандидати, според които изборите трябва да бъдат анулирани заради измами. Конституционният съд в Румъния принципно е независим, но неговите членове се избират от парламента и от президента, като това нерядко са бивши високопоставени партийци.

Румънската практика показва, че Конституционният съд често се използва за политически интриги. Такъв най-вероятно бе и случаят от началото на октомври, когато една дясноекстремистка кандидатка бе изключена от президентските избори вероятно с целта да се осигурят по-добри резултати на управляващите социалдемократи.

Засега е неясно какво отражение ще даде актуалното решение на Конституционния съд. Но е сигурно следното: ситуацията след парламентарните избори ще е трудна, тъй като най-вероятно нито една партия няма да получи абсолютно мнозинство. А понеже дясноекстремистките партии изобщо не са единни, може да се стигне до вътрешнополитически хаос, ако те съберат парламентарно мнозинство. Ако пък начело излезе прогресивно-либералният Съюз за спасение на Румъния, той ще има нужда от коалиционен партньор, за какъвто подхождат само досегашните управляващи, или пък ще се състави правителство на малцинството. Пред Румъния се очертават трудни времена.