Недостиг на работна ръка в Германия няма. Проблемът е друг.

В Германия няма недостиг на работна ръка, просто трудовият пазар трябва умно да се направлява, смята Симон Йегер, който се занимава с икономика на труда и има научни ангажименти по темата в авторитетния Масачузетски технологичен институт, както и в бонския Институт за бъдещето на труда. Според него не бива да се взимат за чиста монета и обратните твърдения: че след някое и друго десетилетие половината сегашни професии ще бъдат автоматизирани. Той припомня, че в миналото технологичният прогрес не е довеждал до спадане на необходимостта от човешки труд, променяла се е обаче структурата на този труд. Така ще бъде и занапред: ще се появяват нови професии и нови профили вътре в отделните професии, прогнозира икономистът.

"Миналото ни учи, че отпадат трудови дейности, които могат да се поемат от машини или от компютри. Тоест - всичко, което може да се стандартизира: рутинни дейности, сортиране, подреждане на неща. Освен това технологичният напредък сериозно промени целия трудов пазар. Определени дейности, като библиотекарството например, изцяло се промениха и постепенно стават отчасти ненужни - просто защото компютърът много по-бързо намира нужната информация."

Как се променя трудовият пазар

Йегер отбелязва още една интересна тенденция: повече работна ръка се търси в най-горния, най-високоплатен сегмент на трудовия пазар - но и в най-ниския. Недостиг има както от програмисти и лекари, така и в сферата на услугите, например в градинарството. Това са все дейности, където машините малко могат да помогнат, защото липсва пълна повторяемост на процедурите, а всяка стъпка е индивидуална. Той припомня, че бурното развитие на изкуствения интелект и на така наречените "чатботове", като ChatGPT например, могат отчасти да дръпнат напред прогреса и при нерутинните дейности, но засега все още не e ясно накъде води тенденцията.

По повод нископлатените професии Йегер отбелязва, че днес карането на такси, да речем, е много улеснено от компютърната навигация и от автоматичните преводачи, които помагат при общуването с чуждестранни клиенти. В същото време би трябвало да се вземат и мерки за закрила на хората, работещи в нископлатения сегмент - например минимално трудово възнаграждение или инфлационни компенсации.

В отговор на въпрос на ДВ за растящия недостиг на квалифицирани кадри на германския трудов пазар икономистът казва:

"Броят на хората в трудова възраст в Германия сериозно ще намалее. Трябва да помислим с какви мерки можем да реагираме. Например, да активираме така наречения "скрит резерв": хората, които навярно биха работили, но в момента не намират път към трудовия пазар. Същото важи и за работещите на непълен работен ден."

Според него могат да се въведат и определени данъчни облекчения, както и възможности за по-гъвкаво упражняване на труд с цел отглеждане на деца или повече личен живот и лично пространство. Специалистът припомня, че в момента в Германия има рекордна трудова заетост – работят около 46 милиона души. Освен това младите хора обикновено са по-добре квалифицирани от онези, които отиват в пенсия; в същото време реалното трудово заплащане спада – всичко това не показва, че липсват кадри, смята Йегер и констатира:

"Нараства обаче конкуренцията на трудовия пазар. Търсещите работа вече обръщат много по-голямо внимание на заплащането и условията на труд. В резултат от пандемията много хора изгубиха работните си места - например в ресторантьорството или по летищата - след което си намериха работа с по-добро заплащане и по-приемливо работно време."

"Германия е привлекателна за трудовите мигранти"

Симон Йегер смята, че търсенето и предлагането на работна ръка се регулира от трудовия пазар, а в сегашната ситуация определени професии просто не предлагат достатъчно привлекателни условия, за да могат да дръпнат работна ръка от други сфери. И би трябвало да проявят повече изобретателност.

"Ще ви дам пример от моя роден град Бон с една фризьорка, която - както всички други фризьорски салони - търси под дърво и камък кандидати за работа. Когато обаче ѝ хрумна да предложи четиридневна работна седмица, тя дори можеше да си подбира кандидатите - и вече няма недостиг на работна ръка. Тъй че не бих говорил за общ недостиг на квалифициран персонал."

Йегер развива мисълта, че по-високото заплащане в определени сфери води до поскъпване и на съответния продукт или услуга. В резултат от това хората се замислят дали да си купят този продукт или тази услуга. С други думи: търсене и предлагане.

На въпроса за привличането на квалифицирани кадри от чужбина икономистът отговаря така:

"Германия е много привлекателна за търсещите работа. В съответните допитвания Германия винаги е в челото на предпочитаните страни - редом със САЩ и още няколко европейски държави. Разбира се, има един сериозен недостатък в сравнение със страни като Нова Зеландия, САЩ или Канада: езиковата бариера. Защото немският език е относително труден. Говорят го сравнително малко хора на този свят, в същото време много повече владеят английски."

Германия има обаче и много предимства, бърза да уточни Йегер: функционираща правова държава и стабилна политическа система, например. "Потенциалните трудови мигранти смятат това за важно в дългосрочен план. Те се интересуват още от равнището на заплатите и потенциалния стандарт на живот, който могат да си позволят в новата страна. За тях е важно също така дали в тази страна мигрантите са желани или не, дали получават гражданство или не."

Хората в Германия трябва да осъзнаят своята собствена полза от трудовата миграция, а миграционните процедури трябва да бъдат облекчени, казва още икономистът.