Едно медийно заглавие ме стресна силно тия дни: „Прокуратурата на Пеевски пусна протокол от разпит”. И – никаква институционална реакция отникъде. Ще рече: има „прокуратура на Пеевски”. Значи ли това, че има прокуратури и на Борисов, на Трифонов, на „Черепа“ и т.н.?
На държавата ли са тези институции в България?
Държавата и нейните институции са монополни образувания. Не може на една и съща държавна територия да има различни полиции, съдилища, прокуратури или данъчни служби, които да се конкурират на пазарен принцип.
Това обаче е така само ако всички почитат закона и му се подчиняват безпрекословно и в еднаква степен. А в последните седмици – и отвъд заглавията за „прокуратурата на Пеевски” – официални лица на всички равнища демонстративно, с блеснали самодоволни погледи отказват да се съобразяват с какъвто и да е закон.
По време на изборите МВР се саморазкри като инструмент, който често си затваря очите за престъпното купуване на гласове – до степен, надхвърляща дори полицейското сътрудничество с Митьо Очите при каналджийството на мигранти. Това е проблем, тъй като закононалагащи действат като закононарушители. По-голям проблем обаче е, когато съдът започне да прави същото. Защото оттук насетне няма как човек да се надява, че ако някоя институция наруши закона, съдът все пак ще я вкара в релси.
Как се спазва Конституцията
Преди време съдиите от Апелативния съд показаха с подчертано самочувствие и превъзходство, че не възнамеряват да спазват Конституцията при политическото репресиране на Джейхан Ибрямов. Според апелативните съдии една поправка в една алинея на един закон отменя прякото действие на Конституцията – нещо, което дори студентите по право знаят, че няма как да бъде така. Но според тези съдии – е точно така. Могат да спазват Конституцията, а могат и да не я спазват.
Тия дни в убиването на Конституцията се включиха и съдиите от ВАС, които обявиха – в разрез с нея – че възнамеряват да си назначат за шеф сегашния. А той пък се опитва да пласира в Конституционния съд свои хора, които да компрометират Конституцията окончателно. Не че КС вече не се опозори, когато обяви извън закона Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба срещу насилието над жени и домашното насилие.
Аргументите, с които конституционните съдии подкрепиха това решение се намираха на няколко светлинни години встрани от текста на самата Конституция. Този съд, така да се каже, вече е пробит, но очевидно върви усилие да бъде окончателно подчинен – да стане „Конституционният съд на Пеевски”, например, по аналог с медийното заглавие, което цитирах.
Време, в което истината остава неясна
Усещате, нали, накъде отиват нещата? Заживяхме във време, в което нищо не е ясно, нищо не може да бъде предвидено и нищо не е истина. Днес арестуват комшията, утре – теб. И никой никога няма да разбере дали си направил нещо нередно. В казуса с Ибрямов това вече е очевидно. Никой никога няма да разбере дали той е правил нещо нередно, тъй като няма законов начин това да бъде разбрано.
Когато делото му стигне до съда, то трябва да бъде изхвърлено, ако съдията спазва закона. И няма да разберем нищо за предполагаеми нередности в поведението на Ибрямов. Ако обаче съдията допусне разглеждането на делото, въпреки всички нарушения на законите и на Конституцията в досъдебната фаза – тогава този съдия ще се е саморазкрил като човек, престъпващ законите и - каквото и да отсъди - никой няма да му повярва.
Силата и насилието като регулатор на отношения
В тази ситуация силата остава единствената истина и единственият регулатор на отношенията между хората. Там, където милиционери, съдии и прокурори нахакано съобщават, че няма да спазват ни закон, ни Конституция – там предстои мащабно, всекидневно и всеобхватно насилие. Никой няма да може да се скрие. Защото – казал го е още Св. Августин преди има-няма 16 века: „Една държава, която не поддържа справедливост, по нищо не се отличава от шайка въоръжени разбойници”. А какво правят въоръжените разбойници? Правят въоръжени грабежи и набези.
Съпротивата против това е вече не въпрос на възвишени емоции по повод на общото благо. Въпрос е на конкретно лично оцеляване.
Пак се задава време за протести. Поне този път няма да се потим по жеги.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.