"Няма нито един парламент след 1990 без агенти на ДС"

Ще има ли агенти на ДС и в новото Народно събрание, което се избира на 2 октомври?

Екатерина Бончева: От 1990 година насам, от Великото народно събрание (ВНС) до бъдещото 48 Народно събрание (НС), не е имало парламенти, в които сред депутатите (преди това и в листите) да не са се оказвали хора, свързани с бившите служби. Така че аз очаквам и в този парламент да има такива хора. Преди две седмици проверявахме извънпарламентарните партии, които ще участват в изборите. В техните листи също имаше хора, свързани с бившите служби и на мен ми е много интересно дали тези кандидати ще останат в листите… Мисля, че и този път партиите изпуснаха шанса за чисти листи.

Какво показва досегашният опит: в листите на кои партии най-често има бивши служители или сътрудници на ДС?

Екатерина Бончева: От всички партии е имало, но най-много от левите партии. През последните години - и от така наречените "националистически партии". Характерно е, че някои партии, от десните главно, предварително изваждат от листите си такива хора, ако са попаднали там. Други обаче не ги изваждат от листите  - като БСП или навремето като партията на Жорж Ганчев, която на шега нарекохме партията на ДС, защото имаше прекалено много хора, свързани със службите.

Кой е длъжен да проверява кого и кога?

Екатерина Бончева: Комисията проверява, тя по закон е единствената институция, която има право да обявява принадлежност. И това е добре, защото така хората не само разбират кой управлява, кой говори и кой е на позиции, но и се спря рекетирането с досиетата. Ние в определени срокове преди изборите получаваме листите и в момента трябва да проверим около 2200 души и да се произнесем с решение около 15 септември.

А самите партии могат ли да проверяват по своя инициатива?

Екатерина Бончева: За съжаление самите партии този път изпуснаха възможността за "чисти листи" чрез използването на механизма на предварителната проверка. Този, който представлява партията юридически, със съгласието на проверяваното лице, може да поиска такава проверка, като ни изпрати документите. Ние проверяваме и ако има принадлежност, пращаме информацията до този, който я иска, и до проверявания. Така е възможно подобни кандидати тихомълком да бъдат оттеглени още преди регистрацията в ЦИК.

Наскоро имаше напрежение около едно предложение да няма повторно огласяване на служители и сътрудници на ДС. Как се реши проблемът в крайна сметка?

Екатерина Бончева: Това беше краят на една 7-годишна сага - и ние спасихме духа на закона. ВАС искаше, когато един човек вече е проверяван за определена позиция, след това, отивайки на друга ръководна позиция, да не бъде проверяван и обявяван отново.

Това важи и за кандидатите за депутати.

Екатерина Бончева: Да. Според този възглед хората трябваше да търсят в интернет, ако искат да научат дали някой е бил служител или сътрудник на ДС. За хората щеше да бъде трудно и объркващо да следят как служители на ДС преминават от една позиция на друга и управляват държавата. Но ние успяхме с един законодателен текст да преодолеем това решение, така че и този път ще огласим такива хора в партийните листи.

Проблемът на България е, че не е имало лустрация - чувам често това мнение. Тоест, че служителите и сътрудниците на ДС не са били по закон отстранени от определени позиции. Вие какво мислите по този въпрос?

Екатерина Бончева: Категорична съм, че именно отсъствието на лустрация е най-големият проблем на българския преход. Това мое убеждение дори се задълбочава с годините, през които непрекъснато чета документите на ДС и наблюдавам политическата практика в България. Да, ние изпуснахме шанса за този оздравителен процес.

Не е ли странно, че почти 33 години след падането на Берлинската стена и на Тодор Живков още говорим за служители и сътрудници на ДС, че сянката им още виси над българското общество? А в същото време мнозина смятат, че това е призрак и измишльотина, някакво антикомунистическо бълнуване.

Екатерина Бончева: Самият факт, че ние водим този разговор в момента и говорим дали в бъдещото 48 Народно събрание ще има сътрудници на ДС, е един голям парадокс на българския преход. В никоя от държавите от бившия източен лагер тази тема не е актуална, защото те направиха лустрация, защото тръгнаха по различен път в сравнение с България. При тях се осъзна, че ако не разчистиш миналото, то ще продължи да те дърпа назад. В тези държави комисиите са вече институти за национална памет, а само ние единствени все още се питаме ще има ли агенти на ДС в парламента. Другият парадокс, който наблюдаваме преди тези избори: публично под различна форма се повдига въпросът какво ще избираме, Изтока или Запада.

Включително по една голяма телевизия.

Екатерина Бончева: Да, по една от българските национални телевизии, но то се прокрадва и в говоренето на някои политици. Ама извинявайте много! България е член на НАТО от 2004, на ЕС от 2007 година и аз не знам друга държава, поела по този път, сега да си поставя този въпрос, 15-20 години по-късно! Дали да се върнем към Евразия и към Русия или да продължим демократичното си развитие - що за абсурд!

Външнополитическа шизофрения.

Екатерина Бончева: Точно така, външнополитическа шизофрения. Аз не смятам, че въпросът за нашия геополитически избор изобщо трябва да бъде в центъра на тази кампания. Да, има опасност отново да бъдат прокарани сериозни руски интереси, например чрез "Лукойл", но не това би трябвало да е важният въпрос днес, през 2022 година.

Темата за инфилтрацията на руски шпиони и агенти в българската политика и икономика и за тяхното активиране обаче е много болезнена напоследък. Какво може да предприеме КОМДОС в това отношение?

Екатерина Бончева: Ние можем само да информираме чрез документи. Законът предполага обявяване на принадлежността само на български граждани към службите за сигурност, така че ние не можем да излизаме с решения за чужди граждани. Но документите, с които работим, възникнали в периода 1944-1991, много ясно, категорично и без никакво съмнение показват как българската комунистическа държава и комунистическите специални служби са били обвързани изключително тясно със СССР. Като се започне от така наречените съветски "съветници", които идват в България в началото на 1945 година, и се стигне до сегашните шпионски скандали, в които български високопоставени служители, работили към НАТО, се оказват обвързани с руски шпиони. Нашите документи категорично доказват това: нищо не започва от днес и нищо не започва от войната в Украйна, корените са по-дълбоки. Желанието на Русия да превърне България в 16-а република или в Задунайска губерния е част от историята на България и дано ние не се поддадем и този път на тази провокация!

***
Екатерина Бончева е член на Комисията по досиетата. С нея разговаря Александър Андреев.