Най-противоречивият любовен роман

Романът в писма „Страданията на младия Вертер" излиза преди 250 години и носи световна слава на своя тогава 25-годишен автор Йохан Волфганг фон Гьоте. Твърди се например, че френският император Наполеон Бонапарт бил чел книгата цели седем пъти. И срещайки се с Гьоте, не бил говорил за почти нищо друго.

Главният герой на романа Вертер е известен предимно с фамилното си име. Той се влюбва във вече сгодената Лоте. Но докато чувствата на Вертер се засилват все повече, тя остава вярна на своя годеник. Вертер, чиято любов така и остава несподелена, в крайна сметка посяга на живота си.

Младите мъже изпадат в един вид „Вертерова треска"

В епохата на „Буря и натиск" - време, в което младите писатели се обръщат срещу обсебените от разума благородници - Гьоте с неговия Вертер се вписва безусловно в духа на времето. Най-вече младите мъже са тези, които съчувстват на Вертер и дори започват да се идентифицират с него.

Това се изразява и в повлияната от романа мода. „Хората започват да се обличат като Вертер - със синьо сако, жълти панталони и жилетка, което дотогава е доста необичайно", отбелязва професорът литературовед Хайнц Дрюг от университета „Гьоте" във Франкфурт. Този феномен често е наричан „Вертерова треска". Дрюг описва литературния герой като „общоевропейски феномен", но той например и до ден-днешен е много популярен и в Източна Азия.

Гьоте - като попзвезда?

Дали и днес някой роман може да има толкова голямо влияние върху обществото? „Мисля, че силните идентификационни преживявания днес по-скоро идват от филмите и музиката", обяснява Дрюг.

Вертер е бил навремето нещо ново, по този начин Гьоте е предизвикал нов начин на мислене. От днешна гледна точка авторът вероятно би могъл да бъде определен като „попзвезда", смята Дрюг. „Защото идентификацията с този текст е била толкова силна, че може да се сравни с днешната попкулутура."

„Вертеровият ефект"

Влиянието на Вертер има обаче и своите сенчести страни. Да вземем например това, че „Вертеровата треска" поражда „Вертеров ефект": след публикуването на романа се стига до серия самоубийства, които могат да бъдат приписани и на него. Затова Гьоте публикува втора версия на произведението си - преработена и насочена да допринесе за дистанцирането от Вертер при четене.

200 години по-късно социологът Дейвид Филипс използва понятието „Вертеров ефект", за да обясни как романизираните представяния на самоубийството в медиите могат да предизвикат вълна поведенчески имитации, особено сред младите хора.

Кои са днешните примери за подражание?

Само допреди няколко десетилетия класически примери за подражание бяха попзвездите. Психологът Лотар Янсен обяснява, че днес разпространяваните от социалните медии примери за подражание все повече се раздробяват на сегменти, които вече не са „осезаеми", особено за младите хора.

Янсен говори за „мини Вертери" в интернет: млади хора, които споделят в социалните мрежи своето отношение към психичните заболявания. Другите биха могли да се идентифицират с тях, но постовете често имат характера на самореклама и чрез интернет достигат до широката публика без никакъв филтър.

Експертите подчертават, че откритото отношение към психичните заболявания и самоубийството е важно, дори решаващо за това как ще бъде третирана темата, най-вече от медиите. За да се избегне „Вертеровият ефект", трябва да се внимава менталните заболявания и самоубийството да не се романтизират.

Иначе попзвездите продължават да са актуални - Тейлър Суифт например се доближава до класическия пример за подражание. Около нея се е сформирала общност, в която феновете се чувстват „като у дома си и добре", обяснява психологът Янсен. Макар Гьоте да е трябвало да се откаже от своя статут на попзвезда, той и неговите произведения, сред които „Страданията на младия Вертер", остават популярни и до днес.

От архива на ДВ: