Може ли НАТО и да въоръжава Украйна, и да пази членовете си?

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна, че някои съюзници изпращат на Украйна оръжия, които са искали да запазят за себе си. Той не смята, че това е проблем. "Те са намалили запасите си", коментира той преди двудневната среща на министрите на отбраната в Брюксел. "Но това бе правилно, защото за всички нас е важно Украйна да спечели."

"Ако руската инвазия се окаже успешна, светът ще стане по-опасен и по-уязвим за следващи руски агресии", предупреди Столтенберг. Но след като подчерта, че НАТО ще бъде на страната на Украйна "толкова, колкото е необходимо", той отбеляза и, че "колкото по-дълго се проточи тази война, толкова по-важно е след това да можем да попълним запасите си".

Зеленски: Увеличете оръжейните доставки

Изявленията на Володимир Зеленски звучат така, сякаш е лесно съюзниците да осигурят необходимото оборудване на украинските сили и същевременно да попълнят евентуалния си вътрешен недостиг от оръжия. "Увеличете доставките на оръжия и боеприпаси, за да се защитим от руския натиск", призова той отново лидерите на Европейския съюз, които се бяха събрали миналата седмица в Прага. 

Всъщност това са цели, които Алиансът отдавна е поставил пред своите членове. Но съюзниците досега не бяха бързали да рационализират военните си запаси и да постигнат по-висока степен на оперативна съвместимост - в тяхна близост война не бе имало. Военното производство е бавен процес и сега - тъй като държавите от НАТО трябва да потърсят необходимите оръжия по-надълбоко в складовете си, за да могат да изпратят на Украйна това, от които има нужда, правителствата търсят и по-добри начини да попълнят ресурсите си.

НАТО към съюзниците: Постарайте се още!

НАТО смята, че повечето съюзници могат да се справят по-добре с изискванията, наложени от войната в Украйна. При това без да се отклоняват от основните мисии на Алианса: възпиране и отбрана.

Пред ДВ заместник-генералният секретар на НАТО Камий Гран каза, че страните от НАТО са призовани да се постарят повече: "Сигурен съм, че могат да направят повече". По неговите думи членовете на Алианса подобряват съвместната си работа, за да направят възможни общите покупки на боеприпаси и оборудване, които ще им дадат по-голяма сигурност. Това би създало и по-голямо търсене за индустрията. "Въпросът е как да издигнем това на едно ново ниво", каза той.

Естония прави всичко за Украйна

Междувременно някои съюзници не чакат нови решения, за да увеличат максимално средствата и за Украйна, и за НАТО. Забележително е например, че както заяви бившият президент на Естония Тоомас Илвес, неговата страна изразходва по-голяма част от своя БВП за помощ на Украйна, отколкото много от съюзниците в НАТО харчат за собствените си армии. Той заяви за ДВ, че Естония е изпратила на Украйна целия си запас от противотанкови ракетни системи "Джавелин".

Талин си е направил сметката, каза Илвес. "Идеята е, че всеки танк, всеки Т-72, който бъде поразен от естонски "Джавелин" в Украйна, е танк, който няма да ни се наложи да поразяваме с нашите "Джавелин" у дома." С намек към съюзниците, които стискат портфейлите си, Илвес коментира, че "украинците в известен смисъл водят битка за всички нас. И е жалко, че има държави, които не разбират това".

Има ли НАТО нов "неформален" източен фланг?

Бившият външен министър на Украйна Павло Климкин подкрепи пред ДВ становището, че страната му е "истински източен фланг на НАТО, макар и неформален".

Климкин окачестви доставките на оръжия като въпрос, засягащ "доверието" към Запада не само от гледна точка на възпирането на Русия, но и на Китай, както и на всеки друг потенциален агресор. Той не е доволен от това, че изискванията на Киев за танкове и самолети са "толкова чувствителни в политически смисъл", но се надява съпротивата в западните столици да бъде преодоляна. Това се отнася и за определянето на Украйна за "формален източен фланг на НАТО", при положение, че спечели войната. Президентът Зеленски поиска ускорен път към Алианса. "Това ще се случи", убеден е бившият външен министър.