Махса Амини и кюрдският "момент на свобода"

Махса Амини - младата жена, която почина в полицейски арест в Техеран преди три седмици, беше от кюрдски произход и имаше кюрдско име - Джина. В родния ѝ град в Кюрдистан в Иран първите протести се проведоха още на следващия ден след погребението ѝ. Оттогава насам по улиците постоянно излизат хора от всички възрасти и слоеве на обществото - не само жени или кюрди. Въпреки това въпросът за ролята, която хората от кюрдски произход изиграха за демонстрациите, остава.

Жена, живот, свобода - тези три думи се превърнаха в мото на протестите в страната. "Това е кюрдски лозунг", обяснява Нарин Алксас от кюрдската организация за защита на човешките права Hengaw. "Хубавото на този лозунг е, че той има визия. Мисля, че хората го избраха затова", казва Алксас.

Арестувана, защото е кюрдка?

Когато в средата на септември нравствената полиция е задържала Амини, не го е направила, защото тя е кюрдка, смята от своя страна експертката по исляма Катаджун Амирпур: "Тя не е била арестувана заради това, че е от кюрдски произход."

В Иран кюрдската жена не може да бъде разпозната веднага по говор, посочва Амирпур. "С някого, който е от Азербайджан например е различно." Експертката се съмнява, че нравствената полиция е забелязала нейния произход. "Всъщност ставало е дума само за забрадката."

Пребита е само Амини

Алксас от правозащитната организация Hengaw не е толкова сигурна. Амини, която е от малък провинциален град, вероятно не е знаела колко строг е контролът на нравствената полиция в столицата. В полицейския участък 22-годишната Махса е единствената от множеството жени, арестувани заедно с нея, която е била бита. Това може да е било свързано с произхода ѝ, но може и да не е.

На следващия ден тя е погребана в родния си град и кюрдите излизат по улиците. Протестите се разпространяват много бързо. Според Катаджун Амирпур, една от причините е, че кюрдите са подложени на дискриминация и репресии не само от създаването на Ислямската република насам: "Кюрдите в Иран са традиционно по-добре организирани. Те просто мобилизират хората си по-бързо. Това е фактор, който изигра важна роля в организацията на протестите".

Кюрдската солидарност нараства

За семейството и приятелите Махса Амини е само Джина. Името Махса е заради иранските власти, тъй като кюрдските имена не са разрешени в официалните документи. Кюрдите, които са около десет процента от населението на Иран, са в постоянен конфликт с ислямското ръководство в Техеран.

Това е оказало влияние и върху сегашните протести. "Кюрдите чувстват по-силна солидарност помежду си след смъртта на своята сънародничка", казва Амирпур. "Ето защо най-вече в района, от който е тя, хората най-напред излязоха по улиците". Изследователката предполага и, че полицията е била по-склонна да използва насилие, тъй като по отношение на кюрдите има постоянни опасения, че са сепаратисти. Това от своя страна, е довело до "излизането на още повече кюрди по улиците".

Етническите малцинства се сближават

Много бързо в много градове на страната избухнаха протести, които продължават и до днес - въпреки насилието, упражнявано от силите за сигурност. Всички те имат една обща цел - свалянето на режима. Активистката за човешки права Алксас смята, че солидарността между етническите малцинства се засилва: "В момента те се обединяват много интензивно. Особено кюрди и белуджи".

Интернет само през нощта

Алксас посочва, че протестите са съсредоточени в иранската провинция Кюрдистан в северозападната част на страната. Основаната през 2016-а година правозащитна организация Hengaw събира информация от цялата страна и непрекъснато публикува видеоклипове и данни, например за смъртни случаи и арести. "Обикновено получаваме информацията директно от засегнатите. Дори сега, когато интернет е спрян." Но мрежата не е недостъпна по 24 часа в денонощието, уточнява активистката. "От полунощ до осем сутринта работи." Много кюрди ползват мобилните връзки на оператори от съседния автономен регион Кюрдистан в Ирак - така разполагат с постоянен достъп до интернет.

Правозащитната организация съобщава и за един случай от края на септември в кюрдския град Ошнавия. Алксас го нарича момент на свобода: "Там за няколко часа хората успяха да прогонят силите на режима от града. Те викаха "Свобода, свобода!" И това беше отпразнувано в цялата страна. Мисля, че този път е така: хората усетиха свободата. Те осъзнаха, че не е немислимо режимът да бъде свален."