Здравеопазването във Великобритания: една система на ръба

Когато в новогодишната нощ сърдечната дейност на 18-годишния Джейми Рийс от Бирмингам внезапно спира, приятелите му се обаждат на бърза помощ. Но линейката се бави - нужно ѝ е почти двойно повече време, отколкото предвиждат предписанията на Националната здравна служба NHS в такива случаи. Няколко дни по-късно Джейми умира в болницата. Майка му споделя мъката си пред БиБиСи: "Казаха ни, че в тази нощ са дежурили 32 линейки - но 17 от тях трябвало да чакат пред болницата, за да свалят докараните пациенти. А първите минути са най-важните. Джейми имаше спешна нужда от дефибрилатор и кислород. Ако бяха приели другите пациенти по-бързо в болницата, линейката за Джейми щеше да може да дойде по-рано и той щеше да получи помощ".

Става дума за дяволски кръговрат, който натоварва и тези, които искат да спасяват живота на хората. Клер Пулан, санитарка в спешната помощ в Северозападна Англия, чака с часове пред болницата, докато предаде докарания пациент, за да може да тръгне към следващото повикване. "Мнозина ни чакат твърде дълго. Но не можем да направим нищо, макар грешката да е наша. Всичко, което мога да направя, е да се извиня, когато стигна и се заема със случая."

"Това биха могли да бъдат твоите баба и дядо"

При сърдечен инфаркт или инсулт линейката трябва да бъде при пациента до 18 минути. Но както показват данните, оповестени от самата Национална здравна служба, в момента спасителните екипи имат нужда от средно 40 минути. В Югозападна Англия дори и повече - почти час.

В допитване на синдиката GMB, който представлява и интересите на екипите за спешна помощ, 85 процента от запитаните казват, че вече по веднъж са били свидетели на закъснения, довели до негативни последствия за пациентите. За Деми Лий О'Лиъри, която работи в централа за спешни телефонни обаждания, това е наистина много тъжен делник: "Ако един възрастен човек цяла нощ лежи на пода и ние сме принудени да му кажем, че ще стигнем при него чак след 12 часа и половина, си мисля - това можеха да бъдат моите баба и дядо. Чуваш, че човекът е припаднал, че диша все по-трудно. Това наистина е ужасно".

Защо здравите често не могат да бъдат изписани

Пулан и О'Лиъри споделят наблюденията си в документален филм - самата Национална здравна каса е осигурила достъп на екипа до медицинските звена, за да покаже колко голямо е натоварването. И в болничните коридори се чака с часове - просто няма свободни легла.

Причините за това са извън болниците, казва Сара Скуби от Nuffield Trust - фондация, която анализира здравеопазването в Обединеното кралство. "Половината или дори по-малко от половината хора, които са достатъчно здрави, за да бъдат изписани, биха могли да бъдат изписани", казва тя. Но липсват както места в домовете за възрастни хора, така и при общинските социални служби.

Липсват хиляди лекари

Системата е натоварена от пандемията и от застаряващото население ・както и от най-голямата персонална криза в историята на Националната здравна каса. До това заключение стигна в края на юли парламентарната здравна комисия в Камарата на общините. Само в Англия в болниците липсват 12 000 лекари и над 50 000 души в обслужващия медицински персонал. И поради това се е стигнало рекордно задръстване при планираните операции и леченията в болниците: в момента в страната чакат 6,6 милиона души.

***
Вижте и това видео от нашия архив: