Kелтският тигър в прегръдките на кризата
10 март 2009Според един ирландски анекдот разликата между Ирландия и Исландия се състои само в една буква. Сравнението с Исландия, която стана синоним на държавен банкрут, е всичко друго освен комплимент за ирландската икономика. Бюджетен дефицит от 6,3% и висока безработица, надхвърляща 10% – това днес са характеристиките на Ирландия.
Келтският тигър се превърна в домашна котка
Причините за бързия срив на ирландската икономика изглежда са идентични с причините за нейния динамичен възход. Келтският тигър изживява своята най-активна фаза през 90-те години на миналия век. През 1999-та икономическият растеж в Ирландия надхвърля 10%. Ниските данъци и високата производителност на труда привличат чужди инвестиции.
В средата на 90-те години около една четвърт от брутния вътрешен продукт се създава от мултинационални компании. Без тяхната активна помощ Ирландия не би застанала на второ място в Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на глава от населението, изпреварена днес единствено от Люксембург.
Продуктивното обвързване със световната икономика има още една страна – динамичен годишен растеж на експорта, който през 2000-та година достига 19,3%. В един анализ на фондация “Фридрих Еберт” експортът се сочи като главната причина за ирландското икономическо чудо.
Така икономическата мощ на Келтския тигър се дължи в значителна степен на външни фактори, които в условията на световна криза го правят твърде уязвим и зависим от това, което се случва извън “зеления остров”. Ако през 2007-ма Ирландия все още можеше да се похвали с растеж от 6%, то за миналата година растежът е отрицателен. Според прогнозите на Евростат това ще се запази поне до 2010-та, когато той ще достигне „нормална“ стойност от 2,4%.
Ирландците „преоткриват“ Европа
Но кризата има и своята положителна страна. Ирландците внезапно откриха „любовта“ си към Европа. Ако страната не бе част от еврозоната, националната валута би се „сринала“ и тогава сравнениeто с Исландия щеше да бъде перфектно. Дори Дъблинският епископ Мартин призова населението да погледне и положителните страни на Европейския съюз, напомняйки за някогашната бедност.
Промени се и отношението към Лисабонския договор. Ако референдумът от юни 2008-ма бе повторен през февруари т.г., над 50% биха гласували с “да”. Така упадъкът на ирландската икономика се превръща в шанс за реформата на Европейския съюз.