Кремъл се отказа от играта на демокрация

В бюлетината на президентските избори през март в Русия ще има само четирима кандидати, съобщиха от Централната избирателна комисия в страната. Борис Надеждин няма да е сред кандидатите. Причината - “открити” били около 10 хиляди недостоверни подписа в събраните в подкрепа на кандидатурата му. С това той беше заличен не само от бюлетината, но и от новините.

Фалшиви надежди за Надеждин

За тези, които се противопоставят на Владимир Путин и войната в Украйна, псевдоизборите вече приключиха. По-правилно би било да се каже, че те дори не са започнали, защото в условията на война не може да става дума за никаква истинска битка за президентския пост (а нима имаше въобще такава през 2018 или 2012 година?). Администрацията на Кремъл, разбира се, се включи в играта, за да "оживи" скучния процес на преназначаване на действащия президент, но не си позволи да загуби контрол.

Играта на имитация на демокрация приключи, когато стана ясно, че дори за Борис Надеждин, по принцип доста системен човек, стотици хиляди руснаци са готови да дойдат и да се подпишат като "кандидат на надеждата", частично споделящ антивоенния наратив. Но очевидно на властите им се е сторило сложно да предвидят в каква посока може да се развие всичко това по време на тридневното гласуване.

Със сигурност никой не беше очаквал победа на Надеждин по беларуския сценарий от 2020 г., който да го превърне в "руската Тихановская". Но дори едно частично пробуждане на обществото в условията на война очевидно се е сторило опасно на диктаторския режим. Въпреки това мнозина се надяваха, че Кремъл ще включи Надеждин в бюлетината, за да може след това, сочейки към малкия процент гласували за него, да обяви: "Ето го истинският потенциал на антивоенното движение в Русия”. Тези надежди не се оправдаха и много експерти предсказваха това от момента, в който се заговори за възможността антивоенен кандидат да участва в тези псевдоизбори.

Путин иска да настигне и изпревари Алиев?

След началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г. руската политическа система се промени. От електорална автокрация тя бързо започна да се превръща в конвенционален тоталитарен режим, който претендира да контролира всички сфери на обществото, включително и онова, което пишат, говорят и мислят хората.

В тези условия беше логично да спечели онази част от обкръжението на Владимир Путин, която, макар и да не подкрепя поредното му коронясване, иска да покаже на света и на руснаците, че руският диктатор има абсолютната подкрепа на населението. Защо Илхам Алиев, който току-що проведе същите псевдоизбори в Азербайджан, да може да получи нормалните за диктатора 92,05%, докато руският му колега срамежливо да се задоволява с, да речем, 75%?

Само за да убедим международната общност, че Русия все още има демократични заложби, че е възможна мирна трансформация на този диктаторски режим обратно към електорален авторитаризъм? Путин вече няма нужда от това. Той настоява за провеждане на избори на териториите на Украйна, окупирани от руската армия, макар и ясно да съзнава, че в резултат от това Западът вече няма да го признава за президент на Русия. Кремъл обаче е готов да поеме този риск.

В същото време той явно не вярва, че Западът, който е непоследователен, неособено решителен в политиката си и съвсем не “колективен”, ще може да обяви в един глас, че от 2024 г. Путин вече не е президент на Русия и не може да води никакви преговори или да сключва споразумения от името на Русия. Редица изявления на западни политици и предположения на анализатори и статии във водещи медии коментират възможността за преговори между Русия и Украйна, тоест между Володимир Зеленски и Владимир Путин.

Но за какви преговори може да става дума, ако Путин не е президент? За никакви. Така че онези, които искат да преговарят, ще трябва да признаят резултатите от гласуването през март. Използвайки илюзията за този шанс за мир, руският диктатор и неговото обкръжение се надяват да легитимират още едни псевдоизбори, а с тях и окупацията на украински територии.

Каква ще е съдбата на Надеждин

Що се отнася до единствения антивоенен кандидат, той едва ли може да очаква светло бъдеще в Русия. Никита Белих, председателят на полуфиктивната Либерална партия, който се опита да играе подобна игра с Кремъл, все още е зад решетките и го очаква нова 12-годишна присъда.

Такъв риск съществува и за Борис Надеждин. Няма значение дали той е бил първоначално договорен от Кремъл подставен кандидат, независим борец срещу режима, който внезапно се е събудил заради войната, или марионетка, която е решила да се измъкне от обвързването. Важен е ореолът на опозиционер, който може да се окаже достатъчен за силите за сигурност, когато им се наложи да сплашат още повече руското общество.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.