Кьолн или Дюселдорф: защо враждуват двата града на Рейн

Корените на съперничеството между Кьолн и Дюселдорф са много дълбоки и датират още от 13 век. Дюселдорф е административната столица на най-многолюдната германска провинция - Северен Рейн-Вестфалия. А Кьолн, като седалище на най-голямата католическа архиепископия в страната - Ерцбистум Кьолн - също има своеобразен статут на столица, макар и само религиозна. Споровете между двата града далеч не засягат единствено само това кой прави по-добра бира и къде се провежда по-добрият карнавал.

Кьолн от Средновековието - значение и богатство

През Средновековието Кьолн е бил сред най-богатите градове в Свещената римска империя на германската нация. Богатството му в голяма степен се дължи на поклонниците, прииждащи от цяла Европа, за да отдадат почит на мощите на тримата влъхви Мелхиор, Каспар и Балтазар. Според поверието те поднесли своите дарове на Младенеца Исус Христос. Реликвите от Милано, днешна Италия, пренесени до Кьолн по река Рейн през 12 век, се съхраняват в Кьолнската катедрала.

Градът се е радвал на големи привилегии. Търговците, пътуващи по Рейн, са били длъжни да спират в Кьолн и да разтоварват, съхраняват и излагат стоките си за продажба. Първо право на покупка се полагало на местните жители. Търговците можели да избегнат забавянето в града, ако платят специална такса. По-нататък стоките продължавали пътя си с транспорт на Кьолн. Освен всичко останало, градът събирал и мита. 

До края на 13 в. градът е част от кьолнското духовно княжество - Курфюрство Кьолн - едно от най-могъщите в империята. Княз-архиепископите били курфюрсти. Това означава, че те са участвали в избора на император. Жителите на Кьолн, въпреки религиозния си плам, не харесвали особено своите религиозни управници и постоянно се опитвали да получат статут на свободен град в рамките на империята. В края на 13 в. се появила такава възможност, но последиците от това поставили началото на вековната вражда между Кьолн и Дюселдорф. 

През 1288 г. граф Адолф Пети фон Берг, владетел на областта, присъдил на днешен Дюселдорф, тогава неголямо селище, специален статут заради оказаната му помощ в неговия конфликт с княз-архиепископа на Кьолн. Историците тълкуват това като шамар за Кьолн. Даже двоен, защото цял Кьолн тогава се изправил срещу своя управник, търсейки независимост от княза-архиепископ. Градът постигнал тази си цел, но същевременно се сдобил и със съперник - едно село, което стремглаво се издигнало от низините до върха.

Легендарната битка при Воринген и как селото станало град

Как се стига до всичко това? Без да навлизаме в исторически детайли, княз-архиепископът на Кьолн губи кървавото сражение, станало известно като битката при Воринген. Така Кьолн спечелил формалната си независимост. Едва през 1475 г. обаче той става свободен имперски град. По това време населението му наброявало 40 000 души - най-големият германски град. След поражението при Воринген княз архиепископите си запазили правото да влизат в Кьолн единствено по религиозни въпроси. Кьолнската катедрала останала църква-катедрала, а владетелите на Курфюрство Кьолн били принудени да преместят седалището си в съседен Бон.

В замяна на подкрепата и гостоприемството по време на сражението граф фон Берг предоставил на Дюселдорф статута на град. Адолф Пети се възползвал от временното отслабване на позициите на княз-архиепископа на Кьолн, който останал негов пленник повече от година. За огромно неудоволствие на жителите на Кьолн той се опитал да извоюва от императора митнически и търговски привилегии за Дюселдорф. За да укрепи позициите на новия град, графът основал и манастир там. По-късно той преместил в Дюселдорф и своята основна резиденция.

Карнавала на враждата между Кьолн и Дюселдорф

"На Кьолн се смее слънцето, на Дюселдорф - целият свят!" Така звучи една от шегите от арсенала на историческата вражда между двете метрополии на р. Рейн. Дюселдорф се гордее с великолепната си търговска улица Кьонихсалее, със своята роля в модната индустрия, със средновековното си пристанище, със стария си град, японския квартал и с Академията за изящни изкуства. А Кьолн, с пълно право, се гордее с прочутата си готическа катедрала - най-посещавания архитектурен паметник в Германия, както и с карнавала, бирата и легендарния одеколон - т. нар. Кьолнска вода (Eau de Cologne).

Древните римляни като основатели на Кьолн също са особен източник на гордост, заедно с покровителката Агрипина Младша, майката на император Нерон. Тя е родена и израснала в крепостта, която по-късно се превръща в Кьолн. Той става град включително и с нейното съдействие.

През 2023 г. се честват 200 години на карнавала в Кьолн, а Дюселдорф закъснява само с няколко години с организирането на свой собствен. Кьолн почита паметта на Агрипина в образа на Девата в т.нар. карнавален триумвират. В него са включени и другите герои от празненствата - Принцът и Селянинът. Ролята на Девата се изпълнява от мъж, следвайки средновековна традиция, в която мъжете изпълняват женските роли в религиозните мистерии. В Дюселдорф начело на карнавала е поставен тандем от принцове и принцеси.

Вижте и нашата снимкова галерия: