Какво значи да си "интерна" в Испания

Тя е само на 23, когато напуска родния си Еквадор, където оставя невръстния си син Диего. Соледад Лусеро Тоапанта пристига в Испания с идеята бързо да припечели, за да си подложи за един по-хубав живот в родината. Но нещата не се развиват точно така, разказва в кореспонденцията си от Мадрид Кристина Бьокер от обществената медия АРД.

„Тогава не можех дори да си помисля, че няма да се прибера у дома. Бях направо съсипана, че трябва да оставя седеммесечното си дете, за да се грижа тук за чуждо бебе, като майка“, казва днес Соледад.

24-часов ангажимент, но зле платен

Жената притежава диплома за психотерапевт, но няма работна виза за Испания, поради което в началото е принудена да работи като „интерна“: така в Испания наричат незаконно наетите домашни помощнички, които живеят у своите работодатели и се грижат за деца или възрастни хора. Това е 24-часов ангажимент, за който обикновено плащат твърде малко.

Понякога губела представа кой ден от седмицата е, разказва Соледад, връщайки се назад в спомените си. Не смеела да направи дори кратка почивка, за да сложи някой залък в устатата си – толкова много били различните задължения. Никога нямало да забрави деня, когато намерила куфара си пред заключената врата на апартамента в Мадрид: работодателите ѝ просто се били изнесли.

Тежък труд и сексуални посегателства

Независимо от горчивия си опит, Соледад била принудена да работи като „интерна“ и в други домакинства. Но колкото по-дълго продължавала, толкова по-ясно ѝ ставало, че иска да се махне. Днес Соледад живее в Северна Испания. Открила е собствена консултантска фирма, която помага на мигрантки, пострадали от тежките условия на труд като незаконни домашни помощнички. Наслушала се е на трагични истории. „Много от тях стават жертва на сексуални посегателства. Влезеш ли в дома им като „интерна“, те започват да си мислят, че е нормално да те опипват“, разказва Соледад пред АРД.

В испанските домакинства според статистиката работят около 370 000 души, като 40 000 от тях са „интернас“ – може би и повече, защото статистиката трудно ги обхваща. Та нали незаконните домашни помощнички нямат и трудови договори.

След три години мигрантките имат право да получат постоянна виза, ако докажат, че през това време са живеели и работели в Испания. След това вече могат да получат редовен трудов договор – разбира се, само ако са съгласни техните работодатели, приемните семейства.

В Испания работят и много българи

В Испания работят и десетки хиляди българи. Общият брой на българите в страната по данни за 2022 година на Евростат, надвишава 116 000. А според едно българско проучване той е дори над 170 000, като основната им заетост е в хотелиерството – 15%, селското стопанство – 12%, и строителството – 11%. Българското министерство на труда и социалната политика предлага подробна информация за условията на труд за българи в Испания, включително за домашните помощници:

Хуманитарната организация „Оксфам Интермон“ вече от години се бори за правата на хората, които работят в домакинствата и при гледането на деца и възрастни. Това е особено деликатна сфера, обяснява Ракел Чека Рубио, която отговаря за отдела, следящ за социалното равноправие.

Жените често живеят в бедност

Около 15 процента от гледачките живеят в бедност, те разполагат с по-малко от 16 евро на ден, обяснява Рубио. А девет от всеки десет „интернас“ са чужденки. Коренът на проблема обаче е другаде: държавата отпуска твърде малко средства за отглеждане на деца и грижа за възрастни и безпомощни хора. А иначе испанките се гордеят с еманципацията в своето общество. Около 79% от тях се трудят на пълен работен ден, като за сравнение в Германия този процент е само 53 на сто. Почти 35 на сто от ръководните кадри в Испания също са жени, а в Германия – едва 29%.

Обратната страна на медала: на всяка детска площадка в по-заможните мадридски квартали човек може да се увери, че повечето жени, които се грижат за децата, са от Латинска Америка. В такъв квартал е работила и Соледад. Днес тя установява, че съвременните испанки вече са се добрали до по-добри трудови позиции, но това отчасти се дължи и на домашните им помощнички: „Това е възможно само защото тук сме ние, латиноамериканките“, казва тя.

Нови права?

А какво казва политиката? Испания се управлява от ляво правителство, което официално провъзгласява нова феминистка политика и през първия си мандат прокара редица, отчасти доста спорни, закони в защита на женските права. То проведе и реформа за подобряване на положението на „интернас“: от 2022 година насам те имат право да се самоосигуряват социално и съответно да се възползват от социалните помощи. Същият закон ги предпазва от необосновани уволнения, информира АРД.

Но дали всички незаконно наети домашни помощнички наистина се ползват от новите си права?

На една среща между организациите, борещи се правата на „интернас“, Ракел Чека Рубио споделя, че прогрес има, но новите закони трябва тепърва да се прилагат, а изпълнението им да се контролира. И нещо още по-важно според Рубио: държавата трябва да отпусне повече средства за отглеждането на деца и хора в безпомощно положение.

****