Как украинските сирачета намират любов и семейство

"Осъзнах, че ще ми е много трудно сама, както и, че някъде има малко дете, което е също толкова самотно. То има нужда от майка, дом и всичко, което едно семейство може да му даде. Имам потребност да се грижа за някого и мога да му дам любов. Мога да спася това дете, а то ще спаси мен", казва Олга от град Суми.

В началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна тя губи сина си - 27-годишния Максим, който защитава Мариупол в редиците на полка "Азов". "Тогава разбрах какво е да си сама. Съжалих, че имам само един син - ако бяхме голямо семейство, щяхме да се подкрепяме", казва Олга. Така започнала да мисли за осиновяването на дете.

След погребението на сина си Олга решава да осинови момиче, защото момче би ѝ напомняло за починалия ѝ син. Тя подала молба и необходимите документи и получила статут на кандидат за осиновяване. Вече една година е в списъка на чакащите. "Оказа се, че трябва да се чака много дълго. В домовете има много деца, но не всички подлежат на осиновяване", казва жената. 

Девет месеца за осиновяване на дете

През първата година от пълномащабната инвазия броят на осиновяванията е намалял, казва ръководителят на Националната социална служба Васил Луцик. През 2022-а година украинците са осиновили 752 деца, след което бройката започнала да нараства - 925 осиновени деца през 2023-а и почти 600 през първата половина на тази година.

Сред осиновените деца е и тригодишният Богдан. От малко повече от месец той живее в Лвов, в семейството на Тетяна, нейния съпруг и двете им деца - 14-годишия син и 12-годишната дъщеря. "Винаги сме искали да бъдем голямо семейство. Мисля, че така започват всички истории за осиновяване", казва жената.

Процесът на осиновяване на Богдан продължил девет месеца, което според Тетяна е символично. Тя попаднала в социалните мрежи на съобщението за Богдан, евакуиран от дом за сираци в Харковска област. Още по време на първата им среща се сближили, спомня си Тетяна. "Той е закачлив, открит, весел", добавя тя. Оттам нататък семейството редовно посещавало Богдан, а няколко месеца по-късно двойката получила съдебното решение за осиновяване и взела детето у дома.

Промени в процедурата по осиновяване

В началото на войната Украйна забрани осиновяването на украински деца от чужденци. А процедурата за осиновяване, достъпна за украинците, се усложни заради проблеми в работата на съдилищата и службите за деца. Тя се възобнови през лятото на 2022-а година, казва Даря Касянова, програмна директорка на "SOS Детски селища Украйна".

Заради войната домовете за сираци са евакуирани не само в по-сигурни райони на Украйна, но и в чужбина. До юни 2024-а година децата в чужбина не са могли да бъдат осиновявани дори от украинци - тогава забраната отпада.

Организацията на Касянова подпомага финансово семействата, които искат да осиновят дете от евакуирано в чужбина сиропиталище. За целта хората трябва да се запознаят с детето онлайн и след това да го посетят. "Към нас се обърнаха почти 60 семейства и ние поехме пътуванията им до различни страни - Полша, Германия, Турция, Австрия, Швейцария", казва програмната директорка на "SOS Детски селища Украйна".

Връщане на сираци от чужбина

Сред чакащите разрешение да вземат украинско сираче от чужбина е семейството на Виктория, която се е преместила със съпруга си и четиригодишната им дъщеря от Запорожие в град в Западна Украйна. Още преди да започне войната, семейството искало още едно дете и планирало осиновяване, разказва Виктория. През 2023-а година тя и съпругът ѝ подали всички необходими документи и в началото на тази година получили статут на осиновители. От базата данни за сираци Виктория научила за петгодишно момиченце, евакуирано от Одеса в Литва. Неговата 10-годишна сестричка пък била в друг дом за сираци, откъдето е била евакуирана в Полша. При настаняването в ново семейство децата не могат да бъдат разделяни.

След като се запознала с тях  онлайн, Виктория посетила момичетата в Полша и Литва. "Малката дори не знаеше, че има по-голяма сестра", споделя жената. За да може да върне момичетата в Украйна и да ги осинови, Виктория първо трябвало да кандидатства за техен настойник. Сега Националната социална служба трябва да координира връщането на децата и да информира за това двете консулски служби.

"Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече ще растат децата, а шансовете им да си намерят семейство ще намаляват", посоча Виктория.

С осиновяванията се извършват и злоупотреби

Осиновяването на сираци, които често са с увреждания, психологически травми и забавено развитие, е изключително отговорна стъпка, казва директорката на Регионалния център за социални услуги в Киев Наталия Ибрахимова. Тя се е сблъсквала със случаи на семейства, които връщат осиновено дете, защото то се оказвало твърде трудно за тях. 

Освен това някои мъже злоупотребявали с осиновяването, за да избегнат мобилизацията или да напуснат армията. "От кандидатите за осиновявания само 40 процента са хора, които действително искат дете", смята Ибрахимова, според която истинските намерения могат да бъдат разкрити само от психолозите по време на обучението на кандидатите.

Виктория, чието семейство очаква двете сестрички от Литва и Полша, разказва, че в самото начало чиновниците също са смятали, че съпругът ѝ иска да използва осиновяването, за да избегне мобилизацията.

Тетяна, осиновила със съпруга си тригодишния Богдан, също се сблъскала с тези предразсъдъци по време на процеса за осиновяване. Тогава съдията по делото поискал от нея доказателства, че семейството с две деца осиновява Богдан не с целта съпругът ѝ, който от началото на войната бил в армията, да се прибере у дома.

Вижте и това видео на ДВ: