Как се живее в най-големия ашрам в Европа?

Часът е 7 сутринта, слънцето току-що е изгряло. Почти 50 души са седнали върху килима в залата "Шивананда". Тук все още е студено, хората са се увили в бели одеяла и гледат към сцената. На нея седи Фолкер Брец, духовният лидер на ашрама. Той води 30-минутната медитация, облечен в широки светли дрехи. После под съпровода на индийските инструменти зазвучават мантри на санскрит.

Това място е "най-големият ашрам извън Индия", твърдят организаторите. Съществува от над 30 години и е един от около 20-те центрове в Германия, които носят това име. Не съществува организация, която да обединява ашрамите по света, нито точна дефиниция за тези места.

Алтернатива на консуматорския живот "навън"

Първоначално ашрамите са били духовни центрове на индуистката религия, подобно на манастири, които следват определен всекидневен режим. Повечето от тях и до днес се намират в Индия. Там учители предават знанията си по духовност, медитация, саморефлексия, йога. За последователите въздържанието е норма. Месото и рибата са табу, както са и алкохолът, никотинът и наркотиците. Между 22 вечерта и 6 часа сутринта се пази мълчание. 

Ашрамите целят да предложат алтернатива на охолния западен начин на живот. И се радват на голям интерес. В миналото се е налагало да се отиде до Индия, за да се отседне в ашрам. А днес просто може да посети някой от многобройните подобни духовни средища в Европа. Те могат да бъдат открити в Лондон, Португалия, планините на Тирол и в спокойното германско селце Бад Майнберг, разположено в Тевтобургската гора.

За почивка или в търсене на духовно извисяване

Специално организиран трансфер отвежда пътниците от жп гарата до ашрама, който се намира на 60 минути пеша. Пътят напълно загражда мястото, сякаш той е отделна част от града. Ашрамът се помещава в четири огромни сгради на бивша спа клиника. Самите сгради са преименувани - например "Пирамида Чакра" и "Къща Шанти".

В тях има стаи за медитация, манастир и магазин, в който могат да се купят благовонни пръчици или книги за себепознанието. Първите семинари започват в 5 часа сутринта и продължават без прекъсване до 22 часа. Занятията са на различни теми - от индуистки ритуали през уроците по йога до ритуалното откъсване на цветя.

Още по-цветни са причините на хората да дойдат тук - някои идват, за да релаксират, други търсят духовно пътешествие, в което да опознаят себе си. Трети пък искат да се обучат за йогаинструктури. Четириседмичният интензивен курс излиза малко под 1000 евро. В разгара на сезона това място може да побере до 1000 души, казва говорителят на ашрама. 

"Детска градина за възрастни"

Мнозина идват и скоро след това си тръгват. Но около 560 души живеят постоянно на територията на ашрама. За някои от тях дори това е основното им жилище. Ако искате да останете дълготрайно, условията са следните: срещу шест часа работа шест дни в седмицата получавате безплатна храна и квартира. Това означава да помагате в кухнята или да чистите. Цялото начинание се финансира основно от приходите от семинарите и програмите за обучение.

Това е като "да живееш в детска градина за възрастни", споделя един от учителите по йога. За него това място е убежище, "където с малко помощ те вдигат на крака, независимо какво ти се е случило в живота", допълва той.

Йорг Мюлер приключва своето обучение за йогаинструктор. В "истинския живот навън" той е уебдизайнер. Тук хората често говорят за "навън". Да, тук е малко като в паралелен свят, казват ти с усмивка, когато попиташ. Ашрамът иска да бъде противовес най-вече на меритократичното общество - да се определяш с "духовен растеж вместо с работа, автомобили и семейство". 

Повечето хора се връщат обратно към "реалния живот", след като прекарат известно време в ашрама. Дори неговата говорителка признава, че понякога ѝ се иска да излезе "навън". "Идва момент, в който си мислиш: Искам пак да правя нормални неща", признава тя, "като например да гледам футболен мач."

***

Вижте и това видео от нашия архив: