Как Аралско море стана пустиня: Историята на една трагедия
11 декември 2024
Аралск е административен център с 36 000 жители в южната част на Казахстан. По съветско време е едно от най-оживените риболовни пристанища в страната. Около 13% от общия улов във вътрешните водоеми на СССР е бил точно от Аралско море.
Как бе унищожено Аралско море
През 1970-те години обаче морето започва да се отдръпва – отначало едва забележимо, а след това - все по-бързо и по-бързо. Реките Амударя и Сърдаря, които го захранват, са били изкуствено отклонени за напояване на памукови и оризови полета. За двайсет години – от 1960-те до 1980-те години общият обем вода, вливаща се в Аралско море, намалява от 43 000 на 17 000 кубически километра.
„Съветските власти унищожиха морето – собственоръчно и съвсем умишлено“, казва 64-годишният жител на Аралск Мади Жасекенов. Той добре си спомня как хората дълго пазели лодките и корабчетата, защото се надявали водата да се върне. „Но колко дълго можеха да ги пазят? Две, три години. След това ги дадоха за скрап“, казва още той.
Дълбочината на морето в пристанището на Аралск едно време е достигала 20 метраЧетвъртото по големина безотточно море в света започва стремително да изчезва. Към 1989 г. то се разпада на две части: северен – Малък Арал, и южен - Голям Арал. А пресъхналото дъно се превръща в една от най-новите пустини в света – Аралкум.
В съветските години Аралск все още се опитва да се задържи като риболовен център - морски дарове от Тихия океан се карат за преработка в завода на „Аралрибпром“. Но с разпадането на СССР ситуацията се влошава радикално: мнозина напускат града заради високата безработица, а солта и пясъкът от настъпващата пустиня увеличават риска от заболявания като анемия, туберкулоза и рак. Регионът отдавна е обявен за зона на екологично бедствие.
„Оазис“ в пустинята
Аралкум не прилича съвсем на обикновена пустиня, защото цветни мидени черупки хрущят под краката. На десетки километри сега се простират само пясъци и вкаменена сол. Преди водата да се отдръпне, на това място са плували щуки и шарани - на дълбочина до 16 метра.
„Създадохме 30 зелени острова“, казва Мария Заднепровская, която от 2021 г. работи за рекултивирането на пресъхналото морско дъно. Тези зелени площи са разпръснати на площ от 500 хектара, а всеки такъв „остров“ се състои от многоредови храстовидни насаждения. Един подобен храст може да задържи до четири тона пясък с корените си, които стигат до 10-11 метра на дълбочина. Досега са засадени около 200 хиляди корена от това пустинно растение. С течение на времето отделните зелени „острови“ ще се сраснат, образувайки обширна зелена площ на мястото, където преди е имало море.
Близо 99% от територията на Казахстан спадат към т.нар. засушливи земи. Заради опустиняването икономиката на страната търпи годишни загуби в размер на 5,8 млрд. евро.
„Зелена“ дипломация
Озеленяването на Аралско море в много отношения е уникална задача. „Китай, Монголия и редица африкански страни работят по залесяването на пустини. Но в Казахстан това се прави върху солени блата“, казва Зауреш Алимбетова от общественото сдружение „Аралски оазис“. На практика никой друг в света не прави подобно нещо, допълва тя.
Има само няколко места с екологични условия, сравними с тези на Аралско море, казва Алимбетова. Едно от тях е езерото Урмия в Иран, чиято площ е намаляла през последните две десетилетия с почти 90%. Снимки от Космоса показват, че през 2016 г. водите на умиращото езеро са били оцветени в кървавочервено поради наличието на водорасли и бактерии. Друг пример е Голямото солено езеро в американския щат Юта. До края на 2022 г. то е загубило 73 процента от обема си. Природозащитниците са уверени: създаването на зелена екосистема на дъното на някогашно Аралско море е опит, който може да се приложи и на други места.
В същото време Аралско море преживява не само екологични трансформации. През последните години се забелязва и нов подход към околната среда, опит да се преодолее порочният диктат от съветско време. Казахстан насърчава „зелена“ програма и я използва активно за привличане на чуждестранни инвеститори. Редица международни организации работят по проекти с „екокомпонент“. Например Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ), което изготви екокарти на пресъхналото морско дъно, като оцени рисковете в светлината на очакваните климатични промени. Япония пък засади „зелени пояси“ в пустинята по своя проект Grass Roots.
Водени от една мечта
В годините, когато Аралск все още е бил пристанище, е било възможно по море да се стигне до Муйнак – малък град с 30 000 жители в Узбекистан. Днес те са разделени от солени блата, простиращи се на километри. За това, че някога тук е имало море, напомнят само няколко ръждясали кораба край бившия кей. Те приличат на изхвърлени на брега железни китове.
През 2018 г. Узбекистан също стартира мащабна кампания за залесяване. Оборудване и персонал бяха отпуснати от Министерството на извънредните ситуации – 1 500 военнослужещи, трактори, четири самолета и дори делтапланери за въздушна сеитба. „Имаме две цели: да продължим засаждането на храсти и да изберем тревни култури за пасищата“, казва Вадим Соколов, ръководител на Международния фонд за спасение на Арал (МФСА). Може би един ден узбекската и казахстанската растителност ще се разраснат и съединят по дъното на пресъхналото море, което сега разделя Муйнак и Аралск.