"Не ми е там мястото": Израел, Ливан и мъката на прокудените

На всеки кръгъл час радиостанцията на Хизбула излъчва актуална информация от южната ливанска граница. "Целите са унищожени, а врагът е победен": прокламираните успехи на бойците от шиитската групировка обаче нямат нищо общо с реалността, пише германската обществена телевизя АРД в свой репортаж от района. От октомври миналата година досега в Южен Ливан са загинали най-малко 360 бойци на Хизбула, а израелската армия е загубила 14 свои войници.

"Всеки ден въздушни удари"

Това, което се случва в действителност, не влиза във военната пропаганда. То става ясно на място, в планините на Южен Ливан. "Всеки ден има въздушни удари, всеки ден израелците атакуват с изтребители. Всеки момент могат да се появят отново", казва Хасан, сочейки на запад.

"Това там е Кфаркела. Живеехме там, но трябваше да напуснем, защото къщата ни беше разрушена. Сега с други хора сме се преместили във вътрешността на страната. Но загубихме домовете си. Това нашето е нещастен живот", казва мъжът пред АРД.

"Прокудени в собствената си страна"

Малко след 7 октомври, когато Хамас нападна Израел, екип на АРД беше в Кфаркела. Селото се намира точно на ливанско-израелската демаркационна линия и още тогава изглеждаше безлюдно - повечето му жители бяха напуснали домовете си в близост до границата, след като Хизбула - от "солидарност с Газа" - започна да обстрелва северните райони на Израел. 

Сега, осем месеца по-късно, повечето къщи в Кфаркела са разрушени, почти всички села по демаркационната линия са изоставени, а ливанско-израелската гранична зона е обезлюдена. Всяко нападение на шиитската групировка незабавно води до масирани израелски контраудари. Използват се все по-тежки оръжия, а цели във вътрешността на страната биват атакувани все по-често и от двете страни, посочва АРД. Много израелци и ливанци от региона споделят обща съдба: около 60 000 израелци и почти 100 000 ливанци са били прокудени - разселени са в собствената си страна.

"Ние сме цивилни, нямаме нищо общо с това"

Хасан е отседнал при роднини на около петнайсет километра от демаркационната линия. Но всеки ден той и още няколко души се качват с кола в планината близо до зоната на бойните действия, за да могат, макар и отдалече, поне да виждат напуснатото от тях родно място.

На въпроса защо го правят, Хасан отвръща: "Не ми е мястото там, където съм сега. Домът ми е там долу". "Ние сме цивилни и нямаме нищо общо с всичко това тук", уверява мъжът в репортажа на АРД.

***

Вижте и това видео от нашия архив: