Хомеопатични лекарства: не лекуват, но помагат

Пазарът на хомеопатични лекарства е огромен: не само в Германия, но и на много други места по света хората посягат към хомеопатичните средства при стомашни оплаквания, главоболие или болки в гърлото. Във Франция разходите за тези препарати дори се покриваха от здравните каси. Тази практика бе в сила до 2021 година. Германският здравен министър Карл Лаутербах сега също иска да спре плащанията на здравните каси за хомеопатия.

Какъв е принципът на хомеопатията?

В основата си хомеопатичното лечение се базира на принципа на сходството, дефиниран от бащата на хомеопатията Самуел Ханеман. Този принцип гласи, че субстанции, които предизвикват болестни симптоми у здравите хора, могат да лекуват същите тези симптоми при болните, ако са в силно разредена концентрация. Самата дума “хомеопатия” произлиза от древногръцките думи за “болест” и “подобен”. 

Един пример: в чист вид растението беладона (Atropa belladonna) е силно отровно, но не и когато извлек от него се разреди многократно. Точно този принцип се използва в хомеопатията. Растенията или минералите се смилат и се разтварят с вода или алкохол, а сместа се разрежда многократно, за да е безопасна. 

Ханеман разработва специален метод за това разреждане, по-известен като потенциране или динамизиране. Той е смятал, че колкото повече се разрежда сместа, толкова по-силна е лечебната реакция при пациента, въпреки че към края на процеса активната съставка почти или изцяло изчезва. Спорната теза гласи, че водата има памет, с която съхранява свойствата и ефекта на оригиналното вещество.

Получената по този начин хомеопатично потенцирана активна съставка след това обикновено се влага в малки захарни топчета, известни като хомеопатични глобули. Тези глобули имат за цел да активизират самолечебните сили на организма и да възстановят равновесието в биологичната система на организма, което е било нарушено от болестта. 

Има ли доказателства, че хомеопатията помага?

Множество научни изследвания са тествали ефекта от хомеопатията. Анализ от 1997 година, публикуван в научното списание “Lancet”, разглежда 89 отделни изследвания и стига до заключението, че влиянието на хомеопатията не е само резултат от плацебо ефекта. И до днес хомеопатите цитират това проучване, като игнорират другото заключение - че няма достатъчно доказателства, че хомеопатията е ефективна при редица отделни оплаквания.

Друго проучване от 2017 година, публикувано в журнала “Systematic Review”, изследва ефектите при експеримент, в който нито лекарите, нито пациентите са знаели предварително дали препаратът е хомеопатичен или не. Експериментът доказал, че ефект от хомеопатичното лекарство на практика няма. 

През 2015 г. Националният съвет по здравеопазване и медицински изследвания в Австралия публикува резултатите от работата на комисия, която е изследвала хомеопатията. Заключението е, че колкото по-лошо е качеството на проучването, толкова по-добри са резултатите в полза на хомеопатията. 

Защо хомеопатията е толкова популярна?

“Аргументите на хомеопатите се градят върху фундамент от пясък”, казва германската лекарка Натали Грамс пред ДВ. Грамс години наред е лекувала пациентите си с хомеопатични продукти, а днес е сред най-известните им критици в Германия. Тя все пак казва, че хомеопатията предлага нещо, което модерна медицина често пропуска. “В модерната медицина често се чувстваме като анонимен обект”, обяснява Грамс. При хомеопатията и другите алтернативни методи на лечение има по-индивидуален подход, включително към тревогите и страховете на пациента. 

Макар да звучи като дреболия, това има позитивен ефект върху лечението, казва и Улрике Бингел, професорка по неврология в университетската болница в Есен. “Плацебо ефектът и ефектът на самоизпълняващото се пророчество се подценяват в медицината, а и системно не се използват”, обяснява тя. 

Как действа плацебото?

Плацебо ефектът - т.е. положителното очакване, че хомеопатичните продукти ще помогнат, води до подобряване на някои от симптомите. “Дори след сериозни интервенции като сърдечна операция се наблюдава положителен ефект, щом лекуващите лекари обърнат внимание на пациентите и общуват с тях активно и с емпатия”, допълва невроложката. Професорът по медицина в Медицинско училище на Харвард Тед Капчук обаче предупреждава: “Плацебото може да ви накара да се почувствате по-добре, но то не ви лекува.”

Сходно е мнението на невроложката Улрике Бингел: „Нямаме нужда от хомеопатията като терапия. Цялата концепция е куха и противоречи на всички научни знания. Но пък има аспекти на хомеопатичния метод, които трябва спешно да бъдат интегрирани в класическата медицина. Например – да се отделя повече време на пациентите, да има повече индивидуализирани терапии“. Според невроложката тази промяна постепенно се случва. Но има още много неща, които трябва да се подобрят.