Фабрика за трупове: идилия край оградата на Аушвиц

Един натрапчив шум съпровожда съня на семейството всяка нощ. Чуват се звуците на една фабрика, която работи денонощно. Но тази фабрика не произвежда продукти, а трупове. А семейството, което живее под този зловещ акомпанимент, е това на Рудолф Хьос - комендант на концентрационния лагер Аушвиц. 

Къщата на семейството е разположена в непосредствена близост до стените на лагера, а от идиличната им градина се вижда как гъстият дим се издига от комините на нацистката фабрика за смърт. Докато децата играят на двора, отвътре се чуват крясъци и изстрели. 

Семейството игнорира случващото се зад стените на Аушвиц

Когато майката на Хедвиг Хьос, съпругата на коменданта, я посещава, дъщеря ѝ обяснява, че иска да остави лозите да растат по стените на лагера, “за да не се вижда така”. Сцената е част от филма “Зона на интерес”, а в ролята на Хедвиг Хьос е германската актриса Сандра Хюлер.

Всъщност това е една от много малкото сцени, в които лагерът в съседство изобщо е споменат или коментиран. В останалото време всичко, което се случва зад стените, остава игнорирано. Зловещата истина само в един момент от филма стига до семейството - в сцената, когато пепел от крематориумите застига във водата Рудолф Хьос и децата му, които се къпят в реката.  

Идилията край стените на концентрационния лагер е нарушена, когато Хьос трябва да се премести в Берлин. Хедвиг обаче иска на всяка цена да остане в нейния своеобразен рай с децата. 

Вкъщи - любящ баща, на работа - хладнокръвен убиец

Рудолф Хьос, представен във филма от Кристиан Фридел, е спокоен и отговорен мъж. Той се грижи с любов за семейството си, чете на децата приказки, гали коня си и язди заедно с най-голямото си дете. След това се връща към работата си в лагера, където безпощадно, нечовешко и с безмилостна ефективност ръководи изтреблението на евреите. 

В своите мемоари, които пише непосредствено преди екзекуцията си през 1947 година, Хьос говори точно за тази ефективност. “Трябваше да изглеждам студен и безсърдечен по време на сцени, които биха накарали сърцето на всеки, който има нещо човешко в себе си, да се разтресе (...) Трябваше да гледам хладнокръвно как майките влизат в газовите камери със своите смеещи се или плачещи деца.”

Той твърди, че винаги трябвало да мисли за семейството си. Когато е  наблюдавал изгарянето на трупове, избиването на зъби и смъртта в газовите камери, понякога бил толкова разтърсен, че не е могъл да се прибере вкъщи при семейството си, пише още Хьос. Въпреки това никога не е изпитвал разкаяние. За него изпълнението на дълга към висшестоящите е на първо място. И затова избиването на стотици хиляди се превръща в задължителна дейност, която не се поставя под съмнение. 

Как е било възможно това?

Филмът “Зона на интерес” не се занимава с характера на Хьос. Той поставя в центъра въпроса как е възможно хора да живеят в съседство до тази фабрика на смъртта и да игнорират всяка следа от това, което се случва зад стените. По този въпрос актьорът Кристиан Фридел казва: “Факт е, че хората са живели по този начин. Мисля, че тези измерения на пренебрегването, които са достижими за всеки един от нас, каквато и да е причината за тях, са именно огледалото, което филмът поставя пред нас.”

Точно този механизъм - на игнориране и пренебрегване - е особено очевиден в сцените във филма, в които едно от децата си играе с избити златни зъби, затворник наторява цветята в градината на Хьос с пепелта на кремираните и Хедвиг Хьос облича кожено палто, принадлежало на убита еврейка. Тя намира червило в чантата ѝ и си го слага, без да я интересува, че убитата от съпруга ѝ жена го е носила преди това.

Брутален, важен и невероятно добър

Технологията, по която филмът е заснет, също е необичайна. Къщата и градината, в които играят актьорите, са оборудвани с камери, зад които няма оператори. Актьорите не знаят в кой момент и по какъв начин са заснети. Освен това почти няма близки кадри, което придава на филма усещане за документална продукция. Диалогът пък често е импровизиран, като част от разговорите дори не се разбират добре. 

Британският режисьор Джонатан Глейзър успява да покаже Холокоста по един различен начин. Нарочно няма сцени, на които се виждат ужасите в лагера. Картината на случващото се зад стените се рисува от звука, а той е достатъчно красноречив. Музика във филма почти няма. По отношение на технологиите Глейзър също прилага един трик - звукът във филма не е стерео, защото той придава чувство за близост, което режисьорът се опитва да избегне. 

Когато екранът потъмнява в края на лентата, зазвучава нещо като хор - но болезнено шумен, дисхармоничен, разрушителен, брутален - ужас, който обаче е създаден от хора.

“Зона на интерес” получи голямата награда на филмовия фестивал в Кан и бе номиниран за пет награди Оскар, които ще бъдат раздадени на 10 март. Филмът е брутален, важен и невероятно добър. За него актьорът Кристиан Фридел казва: “Когато сега виждам в какви времена живеем, колко актуален е филмът, съм щастлив, че го направихме.”

Припомняме и това видео от архива на ДВ: