Древна история: съкровищата под Кьолнската катедрала

"Разкрихме огромна площ с находки, които ни отвеждат далеч назад чак във времето на Римската империя", казва археоложката Рут Щинесбек. Под огромна тя има предвид около 4000 квадратни метра, които се намират под Кьолнската катедрала на дълбочина от около три метра и половина, а в най-дълбоката си част стигат и до 16 метра под земята.

Под катедралата находките са много добре запазени "за разлика от навсякъде другаде в града, където старите сгради непрестанно се заменят с нови и почти нищо не е останало под земята”, казва Щинесбек. В този смисъл катедралата е не само епископалната църква на Кьолн, но и един вид защита за района под нея. "Ще рече, че тук следващите поколения не могат да променят нищо под земята", допълва археоложката.

Втората световна война дава възможност за разкопки

Мащабните разкопки започват през 1946 година. Археолозите са искали да започнат изследването на античните останки под готическата катедрала още много по-рано, но това би означавало да разрушат пода на храма. Това не било позволено, защото би нарушило дейността на църквата.

Година след края на Втората световна война обаче разкопките са били дори желани. "Искаха да проверят дали основите на катедралата са стабилни след бомбардировките. Тя беше понесла много щети и не работеше нормално”, обяснява Щинесбек.

В търсене на старата катедрала

Екипът от археолози искал да изследва старата катедрала - сграда, строена през 8 и 9 век. За съществуването ѝ се знаело от исторически извори. Франкският крал и по-късно западноримски император Карл Велики е назначил своя близък приятел и съветник Хилдеболд за първи архиепископ на Кьолн около 795 г. Той поръчва да се построи голяма катедрала в романски стил на мястото, където от 6 в. е имало баптистка църква.

"Не е била малка”, потвърждава Рут Щинесбек. "Била е близо 100 метра дълга, а това е било преди 1200 години. Това е близо две трети от днешната катедрала, която е една от най-големите църкви в света”.

Римски живот

Дълбоко под земята археолозите откриват не само сградата, построена от Хилдеболд, но и много по-стари свидетелства за историята на града - когато Кьолн все още се е наричал Колония Агрипина. Защото там, където сега кулите на катедралата се извисяват в небето, някога е имало жилищен квартал на заможни римляни. Останки от техните луксозни вили все още могат да се открият под катедралата, включително стенописи на мраморен фон и подово отопление.

"Римляните са живеели добре тук, в студените северни провинции на империята", казва археологът. И тъй като подземните останки не изглеждат толкова впечатляващо за нетренираното око, тя се опитва да онагледи това по следния начин: "Представете си два плетени стола, малка мраморна масичка и купа с маслини." Вилата се е намирала в непосредствена близост до реката, но е построена на високо място, за да е защитена от наводнения. Тук се е правело и вино - любимата напитка на древните римляни.

Рециклиране на антики

В някакъв момент Римската империя остава в историята, а с него и името Колония Агрипина. "Но франките, свидетелства от които можете да откриете под катедралата, заемат мястото без проблеми”, обяснява Рут Щинесбек. "Животът си продължава, така да се каже”.

Реликвите от римско време са помогнали: "Когато катедралата е била построена, останките тук са били използвани: рециклиране на антики, така да се каже. Може и да сме си измислили тази дума, но строителните материали винаги са били използвани повторно." Груби камъни от римско време са използвани като пълнеж в основите на старата катедрала на Хилдеболд. "От друга страна, по-фините предмети като порфира - декоративен камък в яркочервено или зелено, често са били използвани повторно на представителни места", обяснява археоложката.

Колко стабилна е катедралата?

Обширните разкопки под катедралата разкриват на гилдията много интересни факти за древността, но много посетители си задават тревожния въпрос дали те не засягат стабилността на катедралата. "В началото може да си помислите, че има проблем, но всъщност е точно обратното", казва Щинесбек. Първоначално подът е бил просто положен върху земята между основите. Междувременно е положена бетонна настилка, която поддържа подовите плочи на катедралата.

После през 2008 г. са изкопани два тунела през зидовете на катедралата, която е повече от 11 метра дебела, за да се осигури достъп до кулата и подземната част отвън. "Това звучи ужасно на пръв поглед - че са били разкопани готическите зидове. Но над тях няма колони”, допълва археоложката.

Експертите са знаели какво правят. От 2009 насам посетителите могат да се качат до южната кула на катедралата и да разгледат разкопките без да пречат на случващото се в самия храм. Могат и да посетят туристическата обиколка на Рут Щинесбек. "Трябва да съм честна - катедралата отгоре е, разбира се, много по-впечатляваща. Като археолог трябва да призная обаче, че там долу всичко е много по-вълнуващо”.

Припомняме и тази снимкова галерия на ДВ: