Босна и Херцеговина е една крачка по-близо до членство в ЕС

Европейската комисия препоръчва Босна и Херцеговина да получи статут на официален кандидат за членство в Европейския съюз. "Западните Балкани принадлежат към нашето семейство", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.  За да може балканската държава действително да получи статут на кандидатка обаче, 27-те членки на ЕС трябва да одобрят тази стъпка с единодушно решение.

През юни по препоръка на Комисията държавите от ЕС официално одобриха Украйна и Република Молдова да получат статут на кандидати за присъединяване към ЕС. Въпреки това преговорите за присъединяване ще започнат едва след като бъдат изпълнени условията за реформи. Сега Комисията предлага същата процедура и за Босна и Херцеговина. В хода на вземането на решение за Украйна и Молдова страни като Австрия настояваха Босна и Херцеговина също да поеме по този път.

Изискванията за реформи трябва да бъдат покрити

Още през 2003 г. Босна и Херцеговина получи предложение за присъединяване към ЕС, а през 2016 г. официално подаде молба за членство. През 2019 г. обаче беше решено, че Босна и Херцеговина ще получи статут на страна кандидатка едва след като изпълни 14 изисквания за реформи. В предишния си доклад Комисията на ЕС стигна до заключението, че по тях засега е постигнат малък напредък. Брюксел призовава за реформи в съдебната система и по-специално в администрацията.

Комисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархели подчерта, че за започването на преговорите за присъединяване все още е от решаващо значение мултиетническата държава с над три милиона жители да отговаря на всички условия. В същото време в профила си Туитър той говори за "историческа възможност" за гражданите на Босна и Херцеговина. 

"Босна и Херцеговина има историческа възможност"

Сложната и трудно функционираща политическа система на страната се основава на Дейтънското мирно споразумение, сключено след края на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.). По време на конфликта около 100 000 души са убити, а два милиона са разселени. От 1995 г. насам Съветът за сигурност на ООН назначава и върховен представител, който следи за изпълнението на Дейтънското споразумение. В продължение на повече от година бившият германски министър на земеделието Кристиан Шмит заема този пост.

Преди няколко дни Шмит призова балканската страна да се върне към ценностите и политическите стандарти на Запада. "Босна и Херцеговина има историческа възможност да се доближи до ЕС", каза той. Но за да се осъществи това, трябва институциите на страната да функционират далеч по-ефективно.