Безследно изчезнали в Турция: битката на "Съботните майки"

"Боли ме. Всички "съботни майки" ги боли. Всеки следващ ден е по-лош от предишния, нямаме дори надгробен паметник, на който да скърбим", казва Емине Оджак. Съоснователката на групата "Съботни майки" е междувременно на 88 години и напоследък паметта започва да ѝ изневерява. "Но когато става дума за брат ми Хасан, споменът и болката не избледняват", казва дъщеря ѝ Айсел Оджак.

"Взехте ни Хасан жив, искаме да ни го върнете жив"

За последен път са разговаряли с Хасан на 21 март 1995 година. По телефона той им казал, че се прибира с риба и сладкиш за вечеря. Но никога не стига до дома си. След щателно проучване семейство Оджак разкрива, че Хасан е бил арестуван. Макар да има очевидци, полицията отрича да го е задържала.

Тогава семейството му започва в Турция кампания под надслов: "Взехте ни Хасан жив, искаме да ни го върнете жив". Напразно обаче, тъй като два месеца по-късно семейството открива останките на Хасан в гробище в Истанбул - жестоко измъчван и погребан без име.

Седмица по-късно, на 27 май 1995 г., жените от семейството на Хасан - Емине, Масиде и Айсел - организират на площад "Галатасарай" бдение заедно с други семейства, чиито роднини също са изчезнали, докато са били задържани. Оттогава насам всяка седмица на площада идват предимно жени - майки, сестри, съпруги на изчезналите. Те носят снимки на близките си, полагат червени карамфили, разказват историите си и настояват за справедливост. Тъй като се събират винаги в събота, те са известни като групата "Съботни майки".

"Питаме за хиляден път: Къде са близките ни?"

Миналия уикенд "Съботните майки", които междувременно се наричат "Съботни хора", проведоха своето хилядно бдение. "Седмица след седмица идваме тук с непосилната си болка и с нестихваща надежда. Чакаме близките си, които държавата ни е отнела. Днес ние питаме за хиляден път: Къде са нашите близки? Защо държавата защитава извършителите? Няма да спрем да настояваме за справедливост", заяви една от майките.

За Айсел Оджак площад "Галатасарай" има голямо символично значение. "Това е мястото, където се събираме и полагаме цветя. Този площад е изключително важен, особено за семействата, които дори нямат надгробен паметник, където да скърбят", казва жената.

Това хилядно поред бдение на известния истанбулски площад беше обаче по-скоро изключение, тъй като от 2018 г. на групата ѝ е забранено да провежда срещите си там. Впоследствие турският Конституционен съд се произнесе в тяхна полза, но едно важно ограничение си остана в сила: на съботните бдения могат да говорят максимум по 10 човека.

1350 безследно изчезнали

По данни на групата от кървавия военен преврат в Турция през 1980 г. до днес общо 1350 души са изчезнали, след като са били задържани от полицията или от военните. "През 1993 г. имахме 103 такива случая, а година по-късно те вече бяха 532", спомня си Айсел Оджак.

1990-те години са една от най-мрачните страници в по-новата история на Турция. Тогава във войната между забранената ПКК и турската армия загиват и много цивилни. За да се справи с ПКК, турската държава предприема крайни мерки: в кюрдските планински региони цели гори са били изсечени, а селищата са били принудително евакуирани и опожарени, за да няма къде да се скрият кюрдките бойци. Някои кюрдски племенни общности са били принудени да създадат паравоенни формирования и да участват във въоръжената борба срещу ПКК, а несъгласните са били задържани и подлагани на тормоз и изтезания. Много от тези хора впоследствие са изчезнали и до днес няма никаква следа от тях. По-късно става ясно, че зад това стоят паравоенни структури, създадени специално с тази цел.

Борба за истина и справедливост

Милена Бююм, експертка за Турция в правозащитната организация "Амнести Интернешънъл", смята, че именно битката на "Съботните майки" е допринесла за прекратяването на тази ужасна практика в Турция. "Тези хора постигнаха това с неуморната си съпротива, която дава кураж и на много други граждански организации", допълва тя.

След неуспешния опит за преврат през 2016 обаче има нови случаи на изчезнали лица. Според Йомер Фарук Гергерлиоглу от кюрдската опозиционна партия DEM между 2016 г. и 2024 г. има поне 35 такива случая. За трима от изчезналите няма никаква информация, а останалите са се озовали месеци по-късно в затвори, разяснява Гергерлиоглу. "Живи са - и това е голямата разлика спрямо 1990-те години", казва политикът. На много от тези хора им се приписват връзки с ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, живеещ в изгнание в САЩ. Турските власти го обвиняват, че стои зад опита за преврат през лятото на 2016 година.

"Това е престъпление"

"Това безследно изчезване на хора представлява престъпление", казва Милена Бююм, позовавайки се на съответната конвенция на ООН. Според експертката насилствените изчезвания се използват за насаждане на страх и за сплашване на определени групи хора. За да се сложи край на тази практика, държавите трябва да признаят тези престъпления и да подведат под отговорност техните извършители, настоява Бююм. Страните, които са подписали въпросната конвенция, са поели ангажимент да го правят. Турция обаче не е сред тях.

***

Вижте и това видео: