ARD: "Легализиран хаос в България"

Когато служебният премиер Стефан Янев пое на 12-и май временното служебно управление на страната от своя предшественик Бойко Борисов, дори не си бе представял колко сериозно е положението. Както заяви месец по-късно: "Това, което заварих, беше хаос. За съжаление, колкото повече работим и се заравяме в проблемите на секторите, намираме нещо повече от хаос - системен безпорядък и липса на правила". 

След управлението на ГЕРБ и бившия премиер Бойко Борисов, продължило повече от 10 години, служебното правителство установи възлизащи на милиарди данъчни задължения на големи предприятия, които в продължение на години не са били търсени от Националната агенция по приходите. Само за периода от 2017 до 2020 година към пет милиарда евро не са постъпили в бюджета на страната.

В резултат на внезапни проверки по граничните пунктове стана ясно, че редица митнически контролни инструменти изобщо не са свързани с Агенцията по приходите. Дори само тези неплатени данъци възлизат на двуцифрена сума в милиони, пише кореспондентът на обществената телевизия ARD Клеменс Ференкоте.

„Тези с майбасите ще обеднеят"

Една от първите стъпки на служебния министър на финансите Асен Василев бе да уволни шефовете на Националната агенция по приходите и на Агенция „Митници". Министърът разпространи и списък на най-големите данъчни длъжници, по отношение на които правителството на Борисов си е затваряло и двете очи. Същевременно започна събирането на невзетите задължения.

"Това са нашите пари, те не са паднали от небето и не са спечелени от г-н Борисов", цитира изданието министър Василев. И още: "Много е важно тези средства да се харчат прозрачно и ефективно, а не да се раздават на определени фирми без обществени поръчки. Тези, които карат майбаси, ще обеднеят, понеже са получавали поръчки без конкурс".

Обществени поръчки? Няма нужда. 

По време на управлението на Борисов в обичайна практика се бе превърнало раздаването на обществените поръчки без конкурс на малък кръг фирми. Шест неназовани частни фирми са получили авансово над 320 милиона евро за обновяването на над 200 опасни язовира. Три години по-късно работата е свършена само на десет от тях. 

Още един пример: Държавната компания "Автомагистрали" платила авансово над 42 милиона евро за строителството на 20 километра автомагистрала. Досега не е построено нищо, а не е известно и кога ще започнат строителните работи.

Проверките разкриват всякакви измами

Василев и икономическият министър Кирил Петков насочиха вниманието си към източниците на средства за корупция и оказване на влияние, изпратиха митнически и финансови инспектори из цялата страна за извършването на внезапни проверки. Така, наред с другото, бе разкрита схема за внос на луксозни автомобили през бургаското пристанище: колите били обявявани за катастрофирали или бити от градушка, за да се избегнат високите данъци и мита. 

По повод на тази практика Петков каза: "Липcaтa нa прoзрaчнocт e инcтрумeнт зa крaжбa. Кoгaтo нe иcкaш дa ce знae къдe ce хaрчaт пaритe, кoгaтo нe иcкaш дa вкaрaш кoнкурeнтeн принцип – ти иcкaш дa дaдeш нa eдни „нaши” фирми eдни cрeдcтвa пo нeпaзaрeн нaчин. Тoвa зa мeн e крaжбa".

Кредити за избрани

По думите на министъра, обществените средства в продължение на години са текли неконтролирано към една малка групичка близки до правителството фирми. Държавната Българска банка за развитие, например, която отговаря за раздаването на кредити на малки предприятия и стартиращи фирми, е отпуснала над половин милиард евро на осем предприятия. Надзорният съвет на банката междувременно бе променен, а размерът на отпусканите кредити бе ограничен до 2,5 милиона евро.

Дейността на служебното правителство за борба срещу корупцията и за повече прозрачност не остана незабелязана от чуждестранните фирми, отбелязва по-нататък Клемес Ференкоте. Само в рамките на един месец около 600 чуждестранни инвеститори декларираха намерения да направят вложения в България. Фирмата от Аахен next.e.Go mobile възнамерява да построи завод за електромобили в Ловеч. Инвестицията е за 140 милиона евро, а производството трябва да започне през 2023-а година.