Апетитите на Унгария и Румъния към Украйна

Унгария да се върне към границите си от 1920-а година, преди да е била разделена от Договора от Трианон - за това мечтаят десните екстремисти в страната, които активно пропагандират каузата си, пише АРД. Част от тази някогашна Унгария са земи, които днес са  украинска територия - Закарпатието в най-западната част на страната, където живеят 1,25 милиона души. Около 12 процента от тях са унгарци, сочат данните от преброяване от 2001-а година.

"Унгарски протекторат"

Лидерът на унгарската крайнодясна партия "Нашата родина", получила около шест процента на парламентарните избори през 2022-а, очерта наскоро сценарий, съгласно който Украйна "вече не е жизнеспособна" самостоятелно и се поддържа единствено с помощта на Европейския съюз и САЩ. "Ако в тези държави настъпят политически промени и новите правителства вече не подкрепят Украйна, тогава държавата Украйна ще престане да съществува", заяви Ласло Тороцкай, цитиран от АРД. Според него в този момент регионът в най-западната част на Украйна би могъл да помоли Унгария за статут на протекторат. Тогава Карпатите биха могли да бъдат върнати на Унгария чрез референдум, гласи логиката на Тороцкай.

Депутатът от "Алтернатива за Германия" Петр Бистрон също е участвал в партийното събитие, на което унгарският политик е представил визията си за бъдещето на Карпатите, твърди унгарският портал 444.hu.

Унгарското правителство направи опит да успокои ситуацията, отбелязва германската обществено-правна медия: външният министър Петер Сиярто подчерта, че Будапеща подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

 "Трианонската травма" и Велика Унгария

Професор Улф Брунбауер от Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа "Лайбниц" обаче смята, че правителството на премиера Виктор Орбан не е безучастно към пламналата дискусия. В Унгария още от 1920-а година съществува т.нар. "Трианонска травма", съгласно която политиците и обществото все още тъгуват по старата Велика Унгария.

Орбан от години се позиционира като патрон на унгарските малцинства в Словакия, Румъния и Украйна. Като премиер той не може да предявява директни териториални претенции, но надали е разочарован от повдигането на темата по линия на крайната десница чрез примера с Украйна, отбелязва АРД.

Брунбауер смята, че лидерът на "Нашата родина" Тороцкай казва това, което представителите на унгарското правителство не смеят. А правителството в Киев вероятно е обезпокоено - тъй като сигналите, отправяни от унгарското правителство през последните години, не показват, че границите са приети по вътрешно убеждение.

Претенциите на Румъния

Подобни тенденции се забелязват и в съседна Румъния, пише АРД. Водещ политик от крайнодясната партия "Алианс за единство на румънците" призова Букурещ да вземе част от територията на Украйна. Клаудиу Тързиу, който е един от председателите на партията и кандидат за евроизборите, иска Румъния да се обедини с някогашните си територии, които сега са част от Украйна, както и с Молдова.

Депутатката Диана Шошоака, лидер на друга крайнодясна партия - SOS Румъния - дори внесе в парламента законопроект, с който настоява за анексирането на украински територии от Румъния. Премиерът Марчел Чолаку остро разкритикува този подход и посочи, че подобна политика би била единствено в интерес на Кремъл.

Украинският парламентарист и председател на Комисията по външни работи Олександър Мережко смята, че паралелните териториални претенции към Украйна са повод за безпокойство: " Путин иска точно това. Не изключвам тези изявления да са координирани по някакъв начин". Той не вижда ясно разграничение от страна на унгарските и румънските власти от неприемливите искания.