Ян Марсалек и неговите български шпиони

Най-зрелищният шпионски скандал на годината - така наричат делото в Лондон, в рамките на което на 26 ноември пред съда ще се изправят група българи. Те са обвинени, че са шпионирали за Русия под ръководството на укриващия се бивш директор на германския финансов гигант Wirecard - австриеца Ян Марсалек.

Решение не се очаква преди края на януари, пише "Ханделсблат". Изданието припомня, че петимата обвиняеми бяха задържани от британските власти през февруари 2023 година, по-късно към тях бе добавен и шести заподозрян. Обвинителите са на мнение, че четиримата мъже и двете жени на възраст между 30 и 46 години са планирали и провели множество секретни операции в Европа по поръчка на руската държава. Задържаните отхвърлят обвиненията и пледират, че са невинни. А журналистите нямат правото да пишат за изслушванията, за да не застрашат честното протичане на процеса, допълва АРД.

"Враждебни акции срещу специфични цели"

Както отбелязват германските издания, в центъра на предполагаемата мрежа според властите е Орлин Русев - 46-годишен мъж, живял на 200 км североизточно от Лондон. От профила му в LinkedIn се разбира, че той ръководи фирма за разузнаване на комуникационни сигнали.

Смята се, че той е събирал сведения, които е предавал чрез кодирани чатове на Марсалек, за когото пък се предполага, че е избягал в Русия. И до днес нито британското, нито германското правосъдие са успели да го заловят. През септември 2023 година британските следователи обявиха, че разполагат с доказателства как българите са събирали информации за Русия във вреда на Великобритания и дори са подготвяли нападения. По този начин групата искала да подпомогне руснаците "да осъществят враждебни акции срещу специфични цели", включително "потенциални отвличания". Освен това - продължава "Ханделсблат" - групата следяла хора и места, представляващи интерес за Русия, като например база на НАТО в Германия и казахстанското посолство в Лондон.

"Макар голяма част от вражеските действия да са били извършени в чужбина, координацията им се е осъществявала в Обединеното кралство под ръководството на Русев", казват британските следователи. Същото важи и за събирането и предаването на сведения на Марсалек. АРД пише, че Русев най-вероятно е контактувал с руския агент под името "Руперт Тиц". А зад този псевдоним стои именно Марсалек.

Марсалек и Русев се познават от 2015 година

"Ханделсблат" допълва, че в рамките на разследванията са събрани множество доказателства. Сред тях са чатове в Телеграм между Марсалек и Русев, в които става дума за осигуряването на военна и наблюдателна техника за Русия. Обменяна била и информация за възможни нападения срещу набелязани лица.

Собствените разследвания на "Ханделсблат" показват, че Марсалек и Русев се познават още от 2015 година - изданието разполага с девет мейла, разменени между двамата. В съобщенията на Русев става дума освен другото за "смартфони с доста екзотични функции" и за достъп до специални протоколи за мобилни телефони, които според експертите позволяват да се откриват и подслушват трети лица. На Марсалек очевидно била оказана помощ от Русев и от руска свръзка с името "Антон" да си инсталира такъв телефон.

Германското издание посочва още, че контакти в Москва вероятно са помогнали на Марсалек да избяга през юни 2020 година, когато той изчезна от Мюнхен, а заедно с него - и почти два милиарда евро от сметките на Wirecard. Смята се за сигурно, че той е отлетял с помощта на бивш агент от австрийското разузнаване с частен самолет за Минск. След това вероятно е отпътувал за Москва.

Марсалек е шпионирал за Русия години наред

"Ханделсблат" цитира британската прокуратура, според която българите са извършвали шпионска дейност от август 2020 година до февруари 2023-а. Т.е. Марсалек е започнал веднага след бягството си да вербува шпиони за руското разузнаване. Според проучванията на "Ханделсблат" той вече от доста време обитавал луксозното московско предградие "Раздори", а австрийският му помощник вече имал руски паспорт и живеел комфортно в Москва под името "Герман Баженов".

В заключение германското издание пише, че в миналото Марсалек неведнъж се е хвалил с контактите си с тайните служби. "Ханделсблат" разполага с негови снимки, на които той позира близо до Москва с документи на компания, която предлага развлекателни полети с руски изтребители. В Либия пък бил помогнал за прехвърлянето на средства за чуждестранни операции на руските тайни служби. През 2018 г. той показал в лондонските финансови кръгове документи с тайната формула на руския нервнопаралитичен газ "Новичок", който твърдял, че е получил от австрийски агент. След бягството на Марсалек излизат и още подробности, според които той може да е работил незабелязано за руските разузнавателни служби в продължение на десетилетие. Цитирани са и сведения на групата разследващи журналисти "Белингкат", сред които е и българинът Христо Грозев, които съобщават, че от 2010 година насам Марсалек над 60 пъти е пътувал до Русия, като е използвал десет различни паспорта.