50 години водородна бомба

Силата на експлозията изненадва дори американските учени: бомбата отваря на атола кратер, широк километър и половина, а образувалото се огнено кълбо само за една минута достига височина от 13 километра. Това е най-голямата до този момент бомбена експлозия: за пръв път бива взривена истинска водородна бомба, а не експериментален експлозив - хиляда пъти по-мощна от атомната бомба хвърлена над Хирошима.

На сух казармен език в протокола на американската армия е записано: "В 6,45 м. местно време бе изпратен детонаторният сигнал и съоръжението експлодира, при което се освободи енергия от 15 милиона тона тринитротолуол. Силата на експлозията се оказа много по-голяма от очакваното."

Периметърът на последвалия радиоактивен дъжд също надхвърля очакванията, поразявайки 23 японски рибари, намиращи се с кораба си "Лъки Драгун" на 160 км от атола Бикини. Радиоактивният дъжд се посипва върху тях като сива слана. Когато няколко седмици по-късно се прибират в своето пристанище, всички рибари са с тежки радиоактивни изгаряния, един член на екипажа е мъртъв.

На Ронгелап, един от Маршалските острови, също на 160 км от Бикини, местните жители чуват силен гръм, след което земята се затриса. Няколко часа по-късно радиоактивния дъжд се посипва и върху тях; децата си играят безгрижно в многоцветната пепел. На следващия ден, когато стартира евакуацията на местните хора, на някои започва вече да им окапва косата.

Между 1946 и -58 година САЩ възпламеняват на атола Бикини 66 атомни бомби. Предполага се, че в района на експлозията са се намирали почти 900 рибарски кораби; липсва точна статистика в това отношение. През 1955 Вашингтон плати на Япония обезщетение от два милиона долара. През 1983 бяха изплатени над 183 милиона долара обезщетение на Маршалските острови, към които спада атолът Бикини. По този начин за правителствата въпросът бе уреден - не обаче и за пострадалите, всеки от които получи обезщетение в размер на 5600 долара. В Япония те не са признати за жертви на атомна експлозия, поради което не могат да претендират за помощ от специалния фонд, създаден за пострадалите от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки.

Поради своето огромно поразяващо въздействие, водородната бомба е оспорвана дори сред нейните създатели, американските учени. "Бащата на атомната бомба" Робърт Опенхаймър предупреждава, че се отваря вратата към едно съвсем ново измерение на поразяваща сила, което може да причини унищожението на цялото човечество. Само че Студената война е в разгара си и първите атомни изпитания, извършени в СССР, са важен стимул за ястребите във Вашингтон и за учените в тайната лаборатория Лос Аламос. Въпреки предупрежденията на повечето ядрени специалисти за разрушителната сила на новото оръжие, в началото на 1950 президентът Труман дава зелена улица за създаването на водородната бомба от екипа на Едуард Телър.

За жителите на Маршалските острови, експлозията на водородната бомба, наречена "Браво", на атола Бикини бе вече второто подобно изпитание. Още на 1 ноември 1952 американците детонираха на един друг атол от Маршалските острови експериментален водороден заряд, наречен "Майк", който бе 700 пъти по мощен от атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Само че "Майк" не беше пълноценна бомба, а просто едно съоръжение, голямо почти колкото цяла къща и тежащо 82 тона.

Последваха още ядрени изпитания: до 1992 американците извършиха над хиляда надземни и подземни опита. Междувременно в Пентагона се мисли върху нови опити. Сега на дневен ред са миниатюрни ядрени бомби, които могат да поразяват ефективно, например, силно укрепени подземни бункери. 50 години след водородната експлозия на атола Бикини, това би могло да бъде началото на нова спирала в ядрената надпревара.