150 години затвор за финансовия фараон

71-годишният Мадоф направи самопризнания. Досега е доказана измама за 17 милиарда долара, но е възможно сумата да набъбне на 65 милиарда. Прокурорът поиска доживотен затвор, защитата пледира за 12 години лишаване от свобода. Мадоф се призна за виновен през месец март т.г. по обвинението, че години наред е лъгал вложителите с гигантска финансова пирамида. В просъществувалата над 20 години система на Бърнард Мадоф той обещавал на вложителите константни печалби, които финансирал със средствата на новите инвеститори.

Финансовият полу-бог мутира в чудовище

Системата е разкрита, едва след като с развоя на финансовата криза и рухването на американската инвестиционна банка Лемън брадърс голям брой вложители си поискват парите от Мадоф. Сред ощетените са известни личности като Стивън Спилбърг, но и фондации като тази на Нобеловия лауреат и оцелял от Холокоста Ели Уизъл, а също така хиляди частни вложители, пенсионни и хедж-фондове и благотворителни организации.

Бърнард Мадоф е нещо като огледален образ на кризата. На тази безгранична алчност, на слепотата, с която мнозина допринасят за развоя на кризата и превръщането й в абсолютна икономическа катастрофа, сътворена от човешка ръка. Защото хората проявяват слабост, когато им се обещават печалби, изразяващи се в двуцифрени процентни числа.

Бърнард Мадоф приема само онези, които искат да инвестират милиони. Тъй като Мадоф е част от висшето нюйоркско общество и набира клиентелата си от тези кръгове, съчувствието към изгубилите парите си не е особено голямо. И банки с богати традиции в Европа хващат вяра на обещанията му. Също няколко пенсионни фондове се опитват да нанесат "голямия удар", но сега голям е единствено броят на хората, изправени пред фалит, защото навремето са доверили парите си на тези фондове.

Дали фондацията на Нобеловия лауреат Ели Уизъл и мнозина други жертви някога ще се доберат до парите си е съмнително. Системата функционира безотказно с години наред. Говори се за 13 хиляди вложители, но дотук са идентифицирани само част от случаите със загуби до 17 милиарда долара. Самият Мадоф заяви след като бе арестуван през пролетта, а и след обявяването на присъдата, че изпитвал срам и болка за стореното. Но никой не вярва на това му фарисейство. Някогашният уолстрийтски полу-бог мутира в чудовище.

Ала въпреки разбираемата ярост на измамените възникват два въпроса. Първо: защо винаги се получава така, че хората се хващат на обещанията на подобни измамници? И второ: защо действията на Мадоф са останали незабелязани от надзорните органи?

Алчността се завръща

Отговорът гласи: алчността е всеобща човешка черта. Дали средностатистически гражданин или милионер - всеки иска най-големите възможни лихви и най-ниските възможни цени. Това улеснява нещата за финансовите акули от типа на Мадоф.

Отговорът на въпроса за ролята на финансовите надзорни органи е по-труден. Защото този надзор, дали в САЩ или в Европа, не се е провалил само в случая с Мадоф. Но тъй като твърде много контрол и регулация, най-вече в САЩ, са политически нежелани, лекомисленото отпускане на кредити без достатъчно гаранции постепенно напредва по земното кълбо. Милиардите на Мадоф не правят впечатление никому.

Присъдата срещу най-големия измамник на всички времена не можеше да бъде по-малко сурова. Дали тя ще има превантивно действие е обаче съмнително. В някои банки отново се преговаря за размера на бонусите. Шефът на Дойче Банк потвърди целта си за печалба в размер на 25 на сто. Алчността се завръща още преди да са разчистени развалините от актуалната криза.