„Щом Русия се гневи, значи ѝ е по-трудно да ни нападне”

Оберфихтах е малко градче в Бавария близо до границата с Чехия. В него освен една казарма на Бундесвера и прекрасна природа няма почти нищо друго. Но скоро тази казарма ще опустее: настаненият в нея 122-ри бронетанков батальон заминава днес (19 януари) за Литва за участие в "много продължително учение".

По две причини това събитие може да бъде наречено историческо. От една страна изпращането на бойната част в състав от 500 войници, която при нужда може да бъде увеличена до 650 души, е част от стратегията на НАТО за възпиране на Русия. Освен това на германския контингент е поверена ръководната роля в Литва, където тази пролет трябва да пристигнат още 500 натовски войници от Нидерландия, Белгия и Норвегия.

И преди НАТО е провеждал учения в тази част на Европа, но не и с такава продължителност. Освен това от няколко години Алиансът поддържа свои изтребители в Прибалтика - в рамките на мисията "Air Policing". Наблюдението на въздушното пространство се наложи, тъй като балтийските държави нямат свои бойни самолети, а от друга страна - заради агресивното поведение на Русия напоследък. Като цяло обаче водещите страни в НАТО, в т.ч. Германия, дълго време не предприеха нищо, за да актуализират плановете си за отбрана на страните по Източния фланг на пакта в случай на нужда - най-вече, за да не дразнят Русия.

След анексията на Крим и агресивните действия на Русия в Източна Украйна обаче стана ясно, че Москва нарушава правилата на играта. Отговорът дойде на срещата на върха на НАТО през лятото на 2016 година във Варшава: "Изнесено предно присъствие" на НАТО. Под това кодово наименование Алиансът разполага свои мултинационални бригади в четири страни от Източна Европа - Полша, Литва, Латвия и Естония. В Полша командването е поверено на американците, в Латвия - на канадците, а в Естония водещи са британците.

Германски войници е имало и преди …

Втората причина да наречем събитието историческо е самата история - и по-специално Втората световна война. Да припомним, че пактът между Хитлер и Сталин от 1939 година даде възможност на СССР да окупира балтийските държави, след което през 1941 година войските на Вермахта и подразделенията на СС "прегазиха" Прибалтика, извършвайки там ужасяващи престъпления: над 90 процента от 200-та хиляди литовски евреи са избити. Етническите литовци, които по онова време вече са изпитали на гърба си съветския терор, обаче виждат своя основен враг не в Берлин, а по-скоро в Москва. В годините от 1941 до 1949 на няколко вълни биват депортирани в Сибир общо 140 хиляди литовци, много от които не оцеляват. 

Молбата на Литва към Германия да изпрати свой военен контингент в страната е знак за възстановеното доверие на литовците, заяви президентката на страната Далия Грибаускайте. По нейните думи, сме свидетели на "исторически поврат: „Времето на съмненията, страха, липсата на готовност за поемане на отговорност, както и на опасенията за това, как би реагирал Путин, най-сетне отминаха", каза тя.

Бундесверът прехвърля в Литва не само войници, а също и бронирана техника и оръжия - около 200 военно-транспортни средства, сред които верижни машини и танкове "Леопард". Мисията на тази бойна част ще продължи 6 месеца, след което ще пристигне нова "смяна". Преди заминаването си за Литва батальонът под командването на старши лейтенант Кристоф Хубер е тренирал т.нар. тактика за задържане на противника до пристигането на подкрепления.

Балтийските държави, които до 1991 г. бяха в съветската сфера на влияние, се смятат за най-застрашени при евентуална руска агресия. Не на последно място и заради това, че те имат слаби армии и значителни общности от рускоговорещи малцинства. Там се намира и най-уязвимата част от Източния фланг на НАТО - т.нар. "Сувалски проход" в Полша - тясна ивица земя между руската Калининградска област и Беларус. Ако Русия предприеме нападение срещу балтийските държави, руски части бързо могат да блокират този проход и да отрежат пътя за подкрепления от НАТО. На пазара се появи книга, която вече е преведена на няколко езика, озаглавена: "2017: Война с Русия". Според автора, британския генерал сър Ричард Ширеф, следващият военен поход на Русия ще бъде на територията на НАТО - в Прибалтика и то още през 2017 година.

"Така се чувстваме по-сигурни"

След като събитията в Източна Украйна изплашиха балтийските държави, последва нов шок: за президент на САЩ беше избран човек, който смята НАТО за чиста отживелица. "Ако Доналд Тръмп продължи да флиртува с Путин, това може да може да се превърне в сериозна опасност за света", казва по този повод бившият литовски външен министър Аудрониус Азубалис. А бившият президент на страната и архитект на независимостта на Литва Витаутас Ландсбергис уверява, че литовците с радост посрещат чуждите войници:

"Съюзниците ни карат да се чувстваме по-сигурни. Нашите граждани приемат с радост разполагането на чужди войници. Ако има някой, който може да е недоволен, това е онази държава, която разглеждаме като потенциален агресор. Ако съседът ни от изток сега се гневи, това може да означава само едно: че ще му бъде по-трудно да ни нападне", казва Ландсбергис.