Трябва ви реактор? Питайте България!

Редица чуждестранните медии писаха по темата АЕЦ "Белене". Германският вестник ФАЦ също публикува обширен материал:

София "окончателно" се раздели с един проект, който още от 1990-те години се подхвърляше като горещ картоф от правителство на правителство. В него ставаше дума за изграждането на втора българска АЕЦ. Първата - АЕЦ Козлодуй - е построена в края на 1970-те на Дунава. И до днес тя е гордостта на мнозина българи. Втората трябваше да заработи в Белене, също в близост до р. Дунав, обяснява на читателите Михаел Мартенс във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Българите свързват атомната енергия не с възможни аварии и катастрофи, а преди всичко с евтин ток. Всъщност ако въпросът за изграждането на нова АЕЦ бъде поставен на референдум, както бяха предложили бившият президент Първанов, а неотдавна и премиерът Борисов, привържениците на мирния атом сигурно биха се наложили, четем още във ФАЦ.

Проектът "Белене" бе критикуван предимно от консервативни и прозападни политици, като бившия премиер Иван Костов, и то най-вече по политически причини; Костов предупреждаваше, че изграждането на АЕЦ "Белене" ще постави България в още по-голяма енергийна зависимост от Москва. Природозащитниците също критикуваха проекта, ала влиянието им сред българското общество е твърде слабо, обяснява Михаел Мартенс.

Твърде скъпо за България

По-нататък в статията кореспондентът на ФАЦ припомня моменти от историята на проекта: Още от 1990-те години българските политици периодично оповестяваха, че ще се заемат най-сетне с проекта "Белене" - особено, когато анкетите сочеха спад в популярността им. Строежът на втора АЕЦ започна всъщност още по съветско време, но след това СССР се разпадна и бившият балкански сателит напусна орбитата на Москва.

Едва социалистическият премиер Станишев, който управлява България от 2005 до 2009, внесе отново раздвижване по въпроса. Станишев, роден в Украйна син на високопоставен български комунистически функционер и руска професорка, имаше отлични контакти в Русия. По негово време бе постигнато споразумение с руския държавен концерн "Атомстройекспорт" за изграждането на АЕЦ Белене за около 4 милиарда евро.

Само че съгласуваната цена много скоро набъбна с още два милиона евро, което подлагаше на голямо изпитание финансовите възможности на най-бедната страна-членка на ЕС. Вярно е, че южната съседка Гърция получава помощни пакети за стотици милиарди, ала за София 6 милиарда евро са много пари.

Ето че сега консервативният премиер Борисов, който поначало се отнасяше резервирано към сделката, завещана му от неговия предшественик, дръпна аварийната спирачка. Той заяви, че мечтата за АЕЦ "Белене" е твърде скъпа за България: "Разходите за АЕЦ възлизат на 6 милиарда евро, а заедно с финансирането ще стигнат до 10 милиарда - нещо, което ние просто не можем да си позволим". Било безотговорно идните поколения да бъдат обременени с изплащането на този проект, гласеше становището на някогашния телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков.

Американците били виновни

Решението на Борисов бе прието от Народното събрание, като предимно депутати от БСП, чиито стари кадри все още поддържат най-добри отношения с Москва, изразиха недоволство от края на "Белене". Румен Овчаров, който е един от представителите на старата гвардия в БСП, хвърли вината върху американците - те решили съдбата на "Белене". "След 15 години България ще бъде принудена да внася ток", предупреди бившият енергиен министър, заигравайки със страховете на сънародниците си.

Впрочем думата на Борисов не слага окончателно точка под историята с "Белене". Говори се, че руснаците искали един милиард евро като обезщетение за нарушаването на договора от страна на София. Българското правителство обмисля възможността да закупи един почти готов вече и отчасти платен руски реактор, и да го интегрира в АЕЦ "Козлодуй". Борисов обаче призна, че разширяването на "Козлодуй" ще отнеме седем години. Редица специалисти просто отхвърлят тази идея като нереалистична. Ала Борисов, в характерния си безцеремонен стил, заяви: "Реакторът е платен и ние ще го получим. Тогава вече специалистите може да видят какви възможности има, а пък, ако се намерят купувачи, можем и да го продадем".

АГ, ФАЦ, ДПА, ММ, С. Гяуров, Редактор: М. Илчева