Той смята НАТО за "отживелица", очаква разпадането на ЕС и заплашва БМВ с наказателни мита. Независимо дали са добре пресметнати или заблуждаващи, тези изявления на новия американски президент разбуниха духовете в Европа. И преди всичко в Брюксел, където реакциите бяха противоречиви. Депутатите в Европейския парламент използваха определения като "лудост" и "безумие". Министрите на външните работи на ЕС се изразиха по-дипломатично, но под черта през последната седмица се оформи впечатлението, че занапред Европа няма да може да се осланя на САЩ.
ЕС в ролята на барон Мюнхаузен
Какво да се прави, когато най-близкият ти партньор внезапно се покрие? Ами това, което ЕС отдавна трябваше да направи: да внесе ред в собствената си къща, независимо от всичко, което Доналд Тръмп смята да натвори в САЩ. Брекзит, еврото, миграцията - работа колкото щеш. Днес девизът гласи: "Всеки да си премете пред собствената врата!". Нека бъдем честни като европейци: от американска гледна точка (пък и не само от нея) онова, което се случва на стария континент, вече е просто неразбираемо. И ако някой американски депутат обяви липсата на единство и нерешителността на ЕС за "лудост" и "безумие", няма защо да му се сърдим.
Ако се върнем обаче към европейската гледна точка: какво може да очаква ЕС? И да взимаме ли думите на Тръмп за чиста монета? Всъщност, изобщо не е за вярване, че той ще осъществи всичко, за което говори, просто защото то не е осъществимо, нито във вътрешно-, нито във външнополитически план. Едни се опитват да го разгадаят чрез теорията на игрите, други – прилагайки различни бизнес-стратегии. Трети пък смятат, че Тръмп е некомпетентен и в интервютата си често пъти се отдава на спонтанно бръщолевене. За Европа обаче изобщо не е толкова важно какво точно възнамерява да прави Доналд Тръмп и дали то има смисъл. Ако страните-членки не успеят скоро сами да стабилизират ЕС, то той наистина е обречен на провал. В това отношение два сектора имат абсолютен приоритет: отбраната и икономиката.
Европейци, икономиката и отбраната!
Когато става дума за отбрана, мнозина в НАТО вече са в шок от изявите на Тръмп. Не на последно място, защото новата администрация във Вашингтон се оказва напълно неподготвена и дори все още не е назначила посланик в НАТО. Независимо от това преувеличени изглеждат опасенията, че американците могат да оттеглят подкрепата си за НАТО, да не дават вече гаранции за сигурността, или дори да напуснат Алианса. Даже Тръмп да се окаже толкова луд, та да си постави подобни цели, Конгресът ще го спре. Тъй че и при управлението на новия американски президент засега не бива да се опасяваме, че руснаците ще посмеят да окупират Балтийските държави.
Факт е обаче, че днес европейците - по-болезнено откогато и да било преди - осъзнават дългогодишните си пропуски. Европа трябва да престане да се осланя единствено на американците и най-сетне да стори нещо повече за собствената си отбрана. И да вземе всички необходими мерки: от увеличаване на военните разходи, та чак до изграждането на британско-френски ядрен чадър над стария континент.
Много повече обаче трябва да се тревожим от очакваните катастрофални последици за икономиката на Европа, до които могат да доведат изявленията на Доналд Тръмп. Вярно, че на първо място трябва да се тревожат най-вече самите американц. Кабинетът от милиардери на Доналд Тръмп може отново да развърже ръцете на Уол Стрийт, да разтвори още повече ножицата между богати и бедни и да увеличи държавния дефицит до умопомрачителни висини. Много експерти се опасяват и от прегряване на американската икономика, предизвикано от борсовата еуфория и обявените американски инфраструктурни програми. Инфлацията, търговските войни и спекулативните балони могат да ни връхлетят много по-бързо от една Трета световна война и да засегнат много тежко отслабените страни от ЕС.
Като не можеш да промениш Тръмп, промени себе си
Защото Еврозоната все още се крепи на ръба между живота и смъртта. В Брюксел все по-често се говори, че общата европейска валута може да оцелее в сегашната си форма единствено чрез още по-дълбока интеграция, каквато обаче в момента не може да бъде прокарана политически. В противен случай европейският проект трябва да включи на заден ход. Сигурно е едно: нещата не могат да продължават както досега. Ако в сегашното си състояние Европа бъде сполетяна от нова икономическа криза, този път "Made in USA", институциите и ЕЦБ няма да имат почти нкикава възможност да реагират. Да не говорим, че ЕЦБ вече изигра почти всичките си козове с политиката си на евтините пари.
В крайна сметка дипломатите и политиците в европейските институции няма защо толкова да се опасяват от новия американски президент. Да, най-лошите им опасения може и да се сбъднат. Но Тръмп навярно все пак се е заобиколил с достатъчно компетентни сътрудници и през следващите години няма да вкара страната си в задънена улица. Тъй или иначе, ЕС едва ли може да окаже влияние върху неговия курс. Страните членки могат обаче да сторят нещо друго: сами да поемат кормилото на своя кораб. И най-сетне да положат солидни основи за собственото си бъдеще. Ако страхът от Доналд Тръмп наистина подтикне европейците към повече сплотеност и решителност, то избирането на новия американски президент в крайна сметка ще се окаже нещо положително.