Те искат такава Германия: без ЕС и без ислям

„Ислямът не е част от Германия” - отсече конгресът на партията „Алтернатива за Германия” (АзГ). Делегатите решиха още, че в Германия не бива да се строят повече минарета и че трябва да се забранят молитвените призиви на ходжите. Тези и други крайни позиции на партията предизвикаха много критики в германските медии. „Франкфуртер Рундшау” пише например, че тази партия подклажда ислямофобията и ксенофобията и по този начин внася разкол в германското общество. „Ди Велт” отбелязва, че враговете на отвореното общество с удоволствие използват възможностите, които им се предоставят, за да подкопаят неговите основи. А „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” коментира:

„Партийното ръководство отприщи натрупаната сред членовете нетолерантност по отношение на мюсюлманите. АзГ смята, че няма смисъл да се насърчава един реформиращ се ислям, че е нежелателно в страната да идват мюсюлмани и че трябва да се забранят публичните изяви на исляма. Според АзГ, мюсюлманите в страната трябва да практикуват религията си като частен ритуал.

Колкото до споровете около известното съждение „Ислямът е част от Германия” - само по себе си то вече е доста покровителствено. Защото откъде-накъде партии, политици или държавата ще решават какво може и какво не може да бъде част от германското общество? А сегашното обърнато твърдение на АзГ, че ислямът не е част от Германия, вече си е направо авторитарно.”

В друг коментар за конгреса на АзГ „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” пише:

„Партията се обявява както против една централизирана федерална държава на име ЕС, така и против варианта „Съединени европейски щати”. Срещу тези идеи възразяват и много други наши съвременници в редица европейски страни - независимо от факта, че тези две концепции и без това вече са остарели. Тоест, „Алтернатива за Германия” едва ли може да се профилира само с антиевропеизма си. Но тази партия прави още една стъпка. С категоричен тон амбициозните популисти оклеветяват Европа като „недемократична” и заплашват, че ако не бъдат осъществени „нашите предложения за дълбоки реформи”, Германия трябва да напусне ЕС. Зад такова искане обаче стои само едно малцинство. Да, ЕС има дефекти, днешният леден вятър го брули право в лицето, надига се недоверие към европейските институции. Вина за това носят мнозина, не на последно място и самите страни-членки, чиято политика подкопава Общността, а реториката им е често лицемерна. Нима на фона на сегашната международна ситуация Германия може да има някаква полза да напусне ЕС? Нима трябва с романтика и носталгия да крачим напред към миналото? 19 век остана далеч назад в историята. И само онези, които не я помнят, могат да копнеят по тези отминали времена.”