Каква е равносметката от управлението на Макрон?

ДВ: Госпожо Щрасенбург, книгата ви се казва "Adieu liberté - Как моята Франция изчезна". За коя Франция говорите в нея?

Роми Щрасенбург: Като много млади германци, особено жени, притежавах доста илюзорна представа за Франция. Мислех си, че това е страната на свободата. Но след това, когато заживях тук, видях тази Франция да изчезва много бързо.

Или по-скоро разбрах, че от една страна, това е било илюзия. Става въпрос за общество, функциониращо много по-йерархично от германското. Но това бе и период, в който съвсем реално свободата изчезна. То стана още по-осезаемо след атентатите през 2015 година. Франция вече беше съвсем различна. Едва тогава осъзнах с колко малко свобода разполагам тук, не на последно място и заради работата ми в Charlie Hebdo. Свободата изчезваше и с все по-репресивните и неолиберални политики, които налагат все повече ограничения.

ДВ: Какво разделя Франция в момента?

Роми Щрасенбург: Разделението е изключително сериозно. Има хора, които наистина трябва да се опитат да запазят хладилника си пълен към края на месеца. Винаги давам за пример буркана с "Нутела". През 2018 г. големите супермаркети в провинцията организираха промоция на "Нутела". Тогава хората разграбиха тези буркани. В социалните мрежи се появиха кадри от това и имаше подигравки: "О, Боже, те се хранят толкова нездравословно и се хвърлят на промоциите!" Това беше дискусията в кръговете в Париж.

В интервюта обаче моите колеги чуха следното: "За моето дете "Нутела" е луксозен продукт. През останалата част от годината просто използваме неин заместител." Този прост пример показва разделението. Като добавите и покачването на цените на тока, това разделение се задълбочава.

ДВ: Какви са страховете, които ще повлияят върху президентските избори?

Роми Щрасенбург: Бих могла да кажа: страхът от Марин льо Пен. Това би било хубаво, но за съжаление не е така. Съществува реалната опасност тя да спечели. А истинският страх е, че хората няма да се надигнат от столовете си, за да гласуват срещу нея - така предвиждат мнозина.

За известно време страхът от войната в Украйна беше много осезаем. Тогава всички пак смятаха, че Макрон е супер, защото той е единственият, който що-годе може да си представите на международни срещи и преговори. Кой би искал да види Земур или Льо Пен на подобна среща на върха? Кой би искал те да преговарят с Путин? Много малко хора!

Страхът от войната в Украйна и страхът от намаляването на покупателната способност повлияха на вота. Сега, между двата тура, може и да си помислите, че хората се страхуват Марин льо Пен да не стане президент. Но, за съжаление, страхът не е толкова голям, че да очаквам твърдо подобен резултат да бъде предотвратен - както беше преди пет години. 

ДВ: Как може да се развие Франция след изборите?

Роми Щрасенбург:: В най-лошия случай Льо Пен би дошла на власт, разбира се. Тя иска пренаписване на европейските договори, желае повече суверенитет. Тогава не бих била обнадеждена за развоя на войната в Украйна... Да предположим, че не се стигне дотам, а Макрон остане на поста си. Заради огромния успех и присъствието на двамата крайнодесни кандидати и републиканката Валери Пекрес, политическата култура в страната се е променила. Изместването вдясно е налице.

И сега въпросът е: как ще успеем да противодействаме на това в следващите пет години? И дали въпреки всичко левите ще успеят да повлияят на политиката и културата, ако се представят силно на парламентарните избори през юни? Ясно е следното: навсякъде, където левицата има думата, там има повече пари за култура. В библиотеките има различни книги, провеждат се различни събития, има различни хора, играещи в театрите. И това е най-важното. Президентските избори са едно нещо. Но в крайна сметка става въпрос и за това кой е активен и ангажиран на терен.

ДВ: Колко важни ще са избирателите на левия кандидат Жан-Люк Меланшон на балотажа?

Меланшон получи повече гласове в първия кръг, отколкото през 2017 година. Той каза "Нито глас за крайната десница", но не призова изрично "Гласувайте за Макрон". Мнозина се опасяват, че избирателите на Меланшон, които в момента са в левия лагер, могат да отидат надясно. Затова и призивът му не беше лош.

Във връзка с книгата ми "Adieu liberté" си пожелавам, ако Макрон остане на поста си, да бъде толкова благодарен на избирателите, че да не ограничава още техните свободи. 

Много е притеснително и опасно, ако като журналист не мога да снимам полицаи по време на тяхната работа - това е нещо ново. Не само журналистите, но и всички хора от гражданското общество, които Макрон искаше да привлече към своето движение, останаха изключени. Той не изпълни обещанието си. Напротив, ние всъщност не можем да правим това, което е важно за нас. Искам да вярвам, че пандемията и "жълтите жилетки" направиха ситуацията толкова тежка. Но въпреки тях равносметката за Макрон в много аспекти е опустошителна. 

Роми Щрасенбург е главен редактор на немското издание на френския сатиричен вестник "Шарли Ебдо".