"Сбогом на оръжията" или "на оръжие"?

Горе-долу по времето, когато в Кънектикът 20-годишен младеж застреля 26 души, от които 20 деца, в България след скандал с неизяснен повод двама души се застреляха един друг със законно притежаваните от тях пистолети, а на фона на всеобщото усещане за безнаказаност и беззащитност пред вълната на битовата престъпност прокуратурата призна за 400 хиляди прекъснати по давност производства за кражба. Така тлеещият и в България дебат за оръжията се разпали, при това едновременно от две посоки – и от застъпващите се за пълната им забрана, и от привържениците на по-свободен, близък до американския, модел.

Разбира се, ситуацията в двете страни е много различна. 45% от американците са законно въоръжени с 270 милиона оръжия. За да си купиш оръжие, включително полуавтоматично, в САЩ е нужно единствено чисто досие, а някъде и в някои ситуации дори това изискване се пренебрегва. В половината американски щати е разрешено носенето на оръжие на публично място, а законът ти дава право без да се замислиш да стреляш, ако някой нахлуе в имота ти.

Как е в България?

Да се сдобиеш с оръжие в България е несравнимо по-трудно. Трябва да се мине през продължителна и сложна процедура, в която трябва да докажеш, че отговаряш на редица условия – че не си осъждан, не си следствен, не се водиш на отчет в психодиспансер, да преминеш лицензиран курс по стрелба и да се явиш на изпит. Но и всичко това може да се окаже недостатъчно, тъй като последната дума имат органите на МВР, които трябва да приемат, че е налице още едно, доста разтегливо и недостатъчно ясно дефинирано условие - доказана необходимост за притежание на оръжие.

В България законни притежатели на пистолет или ловно оръжие са около 350 хиляди души - около 5% от населението. По-малко от половината от тези оръжия са ловните пушки. Около 120 хиляди са различните видове частни охранители. Около 180 хиляди са хората, доказали пред МВР необходимост да притежават оръжие. Липсва информация за реалния брой на незаконното огнестрелно оръжие. Както и сигурна статистика за престъпленията – неофициално и съвсем ориентировъчно някои изчисляват, че в около 60 на сто от случаите е използвано незаконно оръжие, в 30-35 на сто – служебно (на полицаи и охранители) и в 5-10% - оръжие на други граждани.

Либерален или рестриктивен е режимът в България, много или малко са законно притежаваните оръжия? За разлика от американския случай, сравнението на европейски терен не дава точен отговор на тези въпроси. В Швейцария, където по традиция мъжете до 50 години се смятат за военнослужещи, близо половината население съхранява в домовете си легално, раздадено от държавата оръжие. В Германия притежателите на законно оръжие са под 4 на сто от населението. В съседните на България страни от бивша Югославия е в сила пълна забрана, но пък се предполага, че незаконното оръжие е широко разпространено.

„За” и „против”

В България всеки от отговорите на двата въпроса има активни привърженици, които – съответно – активно настояват за промяна на режима в едната или другата посока.

За мнозина, например, законното притежание на оръжие трябва да бъде ограничено до минимум и дори забранено. Сочейки примери като последното двойно взаимно убийство в Плана планина, те настояват, че това оръжие не носи сигурност, а престъпност, че води до саморазправи, убийства по непредпазливост, самоубийства, насилие, без да е послужило за предотвратяване на престъпления или спасяване на човешки живот. Въпрос на време е, казват те, да се стигне до трагични последици като в Америка.

Не по-малко са обаче хората, които твърдят обратното – режимът трябва да се облекчи, всеки желаещ и отговарящ на минимални условия би трябвало да има право да се сдобие с оръжие, а МВР не трябва да има право на произволен отказ. Размахвайки данните за битовата престъпност те твърдят, че облекченият режим ще позволи на хората да защитават дома и имуществото си - престъпниците ще се замислят, ако знаят, че човекът срещу тях може да е въоръжен, което ще доведе до драстично намаляване на грабежите и насилието.

Съществуват обаче и звучащи основателно аргументи „против” промяната, както в едната, така и в другата посока. Противниците на ограничаването, например, привеждат като аргумент известен американски пример. Между 1982 и 2010 година в Чикаго притежаването на оръжие беше силно ограничено и броят на убийствата достигна 900 годишно. След отмяната на ограниченията той е 450. Тоест, забраната би поставила в неравностойно положение обикновените граждани, без да се отрази на престъпниците, които винаги ще намерят начин да се снабдят с оръжие. Убийство освен това може да бъде извършено по много други начини – това означава ли, че трябва да забраним и всички ножове, например?

От друга страна, противниците на либерализирането на съществуващия режим привеждат български пример. С нарастването на престъпността към средата на 90-те години, когато практически всеки бизнесмен можеше легално да се сдобие с оръжие, броят на убийствата достигна американските стандарти – почти 6 на сто хиляди. Десет години по-късно, след относителното ограничаване на възможностите за придобиване на оръжие, този коефициент падна близо до най-ниските си нива отпреди 1989-та година – около 2,5. Според тази гледна точка при нарастващите напоследък агресия и невротизиране на обществото либерализирането е опасно и ще доведе до нарастване на престъпленията и злоупотребите с оръжие. А освен това, казват привържениците на тази гледна точка, позовавайки са на анализи в САЩ, ако имате оръжие вкъщи и крадецът знае това, вероятността да ви застреля пръв е няколко пъти по-голяма.

Законът и „неизбежната самоотбрана”

Спорът за оръжията е неразривно свързан с въпроса за позволената от закона „неизбежна самоотбрана”, по който мненията се разделят горе-долу по същата плоскост. Преди 15 години Конституционният съд ограничи предвидените в Наказателния кодекс хипотези на оневиняване при употреба на оръжие до две – ако „нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище” и ако то „не може да бъде отблъснато по друг начин”. Освен това обаче законът изисква нанесените от отбраняващия се вреди да са в "рамките на необходимите предели" и постановява, че тези предели са превишени, "когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението".

Това, според привържениците на по-свободното притежание и употреба на оръжие, на практика ликвидира статута на неизбежната самоотбрана. С което не са съгласни привържениците на обратната гледна точка – според тях българският закон е дори относително либерален, тъй като дава възможност защитаващият се да не бъде наказван, "когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение".

Кокошката или яйцето?

По въпроса за оръжията обаче съществува и трета гледна точка, според която, макар и вероятно да не е идеална, днешната ситуация не бива да се променя: намерена е равновесна точка, рязкото отклонение от която в едната или другата посока би било опасно. Обществото не се нуждае от експериментиране, а от строго прилагане на съществуващите правила.

Въобще, спорът за законното разпространение на оръжие донякъде напомня въпроса за кокошката и яйцето. Нито забраната ще спре трагичните инциденти, нито свободата ще ограничи битовата престъпност. Иначе решенията на тези проблеми в голяма степен пак са в ръцете на държавата. По-ефективно правораздаване – повече справедливост и законност. Повече реформи – по-добри социално-икономически условия – по-малко агресия.

Вслушайте се и се вгледайте по-внимателно в очакващата ни по празниците канонада, като за всеки случай не се задържате прекалено много по балконите и прозорците. И пак се замислете на чия страна в този спор сте.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Е. Лилов