Само заради проклетите пари...

Седмичникът „Фрайтаг” публикува обширен и емоционален репортаж за тъжната съдба на едно българско семейство, което чрез трудови посредници в родината си намерило работа в германски кланици. 46-годишният Иван Петров (името му е променено от редакцията) най-напред цяла година работел далеч от жена си и почти не я виждал, а когато се събрали на едно и също място – пак били принудени да живеят разделени, понеже работодателят ги настанил в отделни общежития, за мъже и за жени. Един ден Петров претърпял трудова злополука, в резултат от която загубил част от пръста си. Продължил обаче да работи на конвейера, а медицинска помощ получил едва по-късно. Със сълзи на очи мъжът разказва най-вече за това как се опитал да укрие от съпругата си това нещасите, което в крайна сметка му струвало работата в кланицата.

Повече от 4000 души колят и разфасоват свине за месопреработвателната индустрия в района на Гютерсло, където се намира най-голямата свинска кланица в Германия. Петров обаче работел в една по-малка кланица. „Срам за Германия” – така министърът на икономиката нарече условията на труд в германските кланици. Когато поговориш с Иван Петров, веднага ще разбереш какво има предвид министърът. Макар че за този „срам” той разказва относително спокойно. Например, за това как заготовчиците увеличават скоростта на конвейера и по този начин мълчаливо увеличават опасността от трудови злополуки.

Когато недоимъкът те принуждава...

Специалисти от университети в Трир и Йена още преди година установиха, че в кланиците не се спазват правилата за безопасност на труда и не се води точна статистика за злополуките. В дъното е фактът, че работодателите винаги могат да разчитат на „резервна армия” от работна ръка. Около една трета от общо 30000 работници в месопреработвателната индустрия в Германия идват от Югоизточна Европа. „Единствената причина човек да работи при подобни условия са парите. В България изобщо не можеш да живееш от заплатата” – разказва Петров.

Той самият завършил висше образование, после работил за военните, но го съкратили, а нова работа не успял да си намери. Семейството има две дъщери, на които трябва да осигурява препитание, така че Петров заминал на гурбет в Гърция. Отначало работил в кланица, после транспортирал мебели, накрая се хванал като келнер. Цели 15 години изкарал в Гърция, докато не дошла тамошната криза. Върнал се в България и се свързал с някакви трудови посредници, които му взели общо 500 евро, за да му осигурят работа в Германия – плюс транспорта с микробус. Преди самият Иван Петров да почне да печели, други вече се напечелили покрай него.

Репортерът се започнал с Иван Петров в офиса на германските синдикати, който предлага консултации и помощ на чуждестранните работници в месопреработвателната индустрия. Там всекидневно се занимават с едни и същи случаи: неизплатени заплати, невнесени социални осигуровки или пък трудови злополуки. През 2015 година работниците в тази индустрия са заклали 60 милиона свине – с половин милион повече от предишната. А една шеста от продукцията им отива за износ.

В края на репортажа авторът аргументира мнението си, че за срамните практики в германското месопреработване са виновни най-вече договорите с подизпълнители, които осигуряват евтина работна ръка от по-бедни държави в ЕС – хора, които получават ниски заплати, нямат почти никакви гаранции и са зле осигурени.

И още един репортаж в големия интернет-портал „Дер Вестен” (това доскоро беше ВАЦ), който разказва за неволите на млада жена, дошла да изкарва препитание за семейството си в германския град Хаген. И в този случай, както и при Иван Петров, става дума за пари:

По неволя в бизнеса

„Става дума за пари. И за професията ѝ. Една от най-старите в историята на човечеството. Как се справя с тази работа? „Ту така, ту така”, казва тя и се усмихва, „Има ли пари, всичко е ОК.” Парите на клиентите ѝ, които започват да идват още в късния следобед. Приближават се до витрината, почукват, преговарят с жените, които показват прелестите си и обикновено знаят едва десетина думи немски. Общо-взето, само онези думи, които им трябват, за да се спазарят за предлаганата услуга и за цената ѝ. Предплащането е задължително.”

Авторът разказва накратко за тъжната съдба на младата жена, която в България има три деца. Дошла преди три години да работи в Германия, но не ѝ потръгнало и по неволя влязла в бизнеса с платения секс. Децата са при баба и дядо в България, тя самата не ги е виждала от три години. Но плаща сметките. „В моята родина никой няма работа”, разказва тя, „баба ми няма, дядо ми няма, брат ми няма.” Най-голямата ѝ дъщеря, на 16 години, била бременна и щяла да се жени. „У дома никой не знае какво работя. Мислят, че съм готвачка.”

Но с парите, които изкарва в Германия, тя издържа цялото си семейство, твърди още авторът на репортажа в „Дер Вестен”.