В България: "А те като избиваха нашите?"

“А те като избиваха нашите?” – Така преди години възмутено се обърна журналистка към своя колежка на 1 февруари, деня за почит на жертвите на комунизма, докато активисти на ГЕРБ раздаваха информационни дипляни в кулоарите на Народното събрание. По същото време от парламентарната трибуна партиите четяха декларации, преминаващи в лични нападки и обиди.

Така по всяка вероятност ще се развият събитията и тази година - от ГЕРБ ще прочетат декларация в памет на жертвите на комунистическия режим, и ще призоват БСП, наследничката на БКП, да се извини... След това от БСП ще протестират, защото “Партията е водила въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма в България".

Жертвите са десетки хиляди

Повече от 75 години след тези събития България продължава да дели жертвите на тоталитаризма на “наши" и "ваши”, а БСП и присъдружните ѝ организации продължават да честват 9 септември като ден на жертвите на фашизма, а не като черна дата в историята, на която България губи независимостта си.

Избитите по политически причини преди и след 9 септември в България са десетки хиляди. Но споровете в обществото продължават за това кои от тях са жертви, кои са били терористи и заслужават участта си. И двете страни имат валидни аргументи, но използват и откровени лъжи, останали от идеологията на БКП. Така БСП удобно забравят, че партизанските групи и атентаторите са инструктирани, спонсорирани и управлявани от Коминтерна и СССР. Антикомунистите, чиято роля е поета от ГЕРБ, удобно не обръщат внимание на жертвите в периода 1923-1944 г., когато освен терористите са избити и хиляди невинни.

Това поведение, тази реалност, в която удобно се използват позитивите на историята за сметка на политическия опонент, но не и негативите, показва дълбокото разделение на обществото. В същото време това говори и  за обществена колективна травма, която, вместо да бъде осъзната и преодоляна, се задълбочава – най-вече с цел за извличане на политически дивиденти.

Колективна травма

Българската травма може и да не е толкова голяма, както в някои други общества, но отговаря на анамнезата на проблема и неговото преодоляване, които са изследвани от психолозите. В статия на Гилад Хиршбергер в авторитетното научно списание Frontiers in Psychology колективната травма се описва като “катаклизъм, който разрушава основната тъкан на обществото. Освен ужасната загуба на живот, колективната травма е и криза на социалното конструиране на смисъла”.

Процесът по преодоляването започва с колективната травма, трансформира се в колективна памет и завършва със система от значения, която позволява на групите да предефинират кои са и къде отиват. “За извършителите споменът за травмата представлява заплаха за колективната идентичност, която може да бъде адресирана към отричане на историята, свеждане до минимум на вината за престъпленията, трансформиране на спомена за събитието, затваряне на вратата към историята или отказ от поемане на отговорност”, пише Хиршбергер. Звучи познато, нали?

Хиршбергер смята, че, както за жертвите, така и за извършителите, извличането на смисъла или значението от травмата е непрекъснат процес на дебат за паметта в рамките на дадена групи или между различни групи, който процес обещава да осигури основа за междугрупово разбиране.

България не е сама в това си лутане, но изостава в осъзнаването си от останалата част на ЕС. Още през 2009 г. Европейският парламент обяви 23 август за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма като „общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, които да бъдат почетени безпристрастно и с достойнство“. Датата не е случайно избрана, тъй като на този ден през 1939 г. Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Това слага началото на разделението на Европа, което още не е завършило.

Едно добро начало на този процес, през който обществото трябва да премине, за да продължи напред, е създаване на Музей на жертвите на тоталитаризма. Унгария може да не е добър пример за демократичност в наши дни, но едно посещение в “Къщата на терора” би трябвало да доведе всеки посетител до отвращение от всякакъв вид тоталитаризъм. Експозицията превежда посетителите през епохите на фашизма и комунизма и връзките на властта в Унгария с Третия Райх и СССР.

За да преодолеем разделението

Разглеждането на жертвите на двата режима като жертви на една и съща идеология в европейски контекст би трябвало да доведе до разбирането на тоталитаризма и той да бъде отречен. В края на този процес трябва да може да се говори безпристрастно и с достойнство за жертвите, за да се сложи край на възхваляването на терористите, взривили църквата "Света Неделя", като герои, както и на представянето на хилядите избити след това без съд и присъда като терористи. Да сложи край на представянето на жертвите на Народния съд и на десетките хиляди минали през лагерите на като фашисти и престъпници и т.н.

Трябва да преминем през този процес, за да можем да продължим напред като едно демократично общество, отхвърлящо тоталитаризма, който през последните десетилетия отново надига глава по целия свят. Иначе сме осъдени на разделение, на наши и ваши, като фенове на два футболни отбора. От което ще спечелят само напиращите за власт тоталитаристи – без значение леви или десни.