Пет неща, с които Карл Маркс изпревари своето време

Карл Маркс е една от най-спорните, но и влиятелни личности през последните 150 години. Колко прогресивен е бил германският философ и икономист? Ето някои фактори, които показват, че той е изправарвал своето време:

Равноправна съпруга 

Без нея най-значимите му трудове навярно нямаше да се появят на бял свят: Жени Маркс (1814-1881), по рождение фон Вестфален, е не само журналистка, но и първата критична читателка на Карл Маркс. Тя участва активно в дискусиите между него и Фридрих Енгелс, както и в работата по „Манифеста на Комунистическата партия“. Първите редове на единствената ръкописна версия на Манифеста, която е запазена до днес, са написани именно от нея. 

Като журналистка Жени работи върху текстове за Мартенската революция в Германия, прави рецензии на трудове на Шекспир за реномирания „Франкфуртер Цайтунг“ и преговаря с издателите на Маркс. Освен това тя говори няколко чужди езика, много по-добре от съпруга си. Това се оказва особено благоприятно, защото семейство Маркс прекарва голяма част от живота си в изгнание в чужбина. Фридрих Енгелс нарича тях двамата „силно надарени натури“ и казва за Жени след смъртта ѝ, че отсега нататък много ще им липсват „нейните смели и умни съвети“.

Маркс се бори за въвеждането на осемчасов работен ден

През 1866 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс се ангажират с каузата за въвеждането на осемчасов работен ден, така че то да стане официално искане на Международната асоциация на работниците (Първия интернационал). Твърди се, че още в началото на 19 век уелсецът Робърт Оуен е формулирал лозунга: “8 часа работа, 8 часа сън и 8 часа свободно време и почивка”.

Във Великобритания осемчасовият работен ден така и не става задължителен за щатните служители. Канада го вписва в своите закони през 1899 година, Франция – през 1919, а САЩ – през 1938 година. В Германия това се случва през 1918 година. С времето обаче този закон търпи промени. Днес някои европейски държави изпробват въвеждането на шестчасов работен ден. 

Маркс се превръща в икона на съвременното движение "Occupy"

На 17 септември 2011 година демонстранти окупират парка „Зукоти“ в близост до „Уол Стрийт“ в Ню Йорк. Те протестират срещу една икономическа система, в която малко на брой хора стават все по-богати, а мнозинството – все по-бедно. Демонстрантите настояват и за по-сериозен контрол над банките и финансовия сектор. Акцията дава началото на международно движение, което използва като символ портрет на Маркс със закачливия текст “Нали ви казах, че съм прав”. 

Особено след банковата криза, започнала през 2008 година, трудовете на Карл Маркс отново се четат и анализират с голям интерес. И до днес той е считан за един от най-важните критици на капитализма. Неговото наследство обаче е противоречиво. На социалистическите диктатури в СССР и останалите страни от Източния блок то служи като оправдание за един режим на неправди. Противоречиво е било и отношението на Маркс към неговите еврейски съграждани. Неговият труд „По еврейския въпрос“, публикуван за първи път през 1844 г., е използван за антисемитска пропаганда, например от Комунистическата партия в Германия през 20-те години на миналия век.

Научният му принос има актуалност и до днес

Много икономисти и до днес се позовават на трудовете на Маркс. През 2013 година френският икономист Томас Пикети публикува книгата си „Капиталът в 21 век“ - директна препратка към епохалния труд на Маркс от 1867 година.

Пикети се опира на анализите на Маркс, за да стигне до заключението, че от средата на 20-ти век насам в индустриалните държави малко на брой хора притежават все по-голямо богатство. Оттам той прави извода, че увеличаващото се неравенство е присъща черта на капитализма, която заплашва и демокрацията. Въпросният труд пробуди оживени дебати за бъдещето на капитализма. 

От 2013 година насам по предложение на Германия и Нидерландия първото оригинално издание на „Капиталът“ с ръкописни бележки на Маркс е част от световното документално наследство на ЮНЕСКО - "Паметта на света”. 

Маркс е гражданин на света

Маркс е повлиял на политическия дебат в много държави по света, сред които Франция, Великобритания, САЩ, Индия и Русия. Пионерът на „пролетарската революция“ прекарва почти целия си живот в изгнание и без гражданство. След брака си заминава за Париж с Жени Маркс. Именно там той започва да работи съвместно с Фридрих Енгелс, син на богат фабрикант.

Когато пруското правителство настоява за експулсирането му, Жени и Карл Маркс се местят в Брюксел, последвани от Фридрих Енгелс. Там те започват работа по програмен документ, от който по-късно произлиза Комунистическият манифест.

Текстът завършва с известния призив: “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Семейство Маркс е изгонено и от Белгия и най-накрая намира убежище в Лондон през 1849 година. Жени и Карл Маркс живеят там до смъртта си. Жени умира на 2 декември 1881 г., а Карл - на 14 март 1883-та. Близо 200 години след смъртта на философа неговото творчество отново се продава и чете на много места по света.