Пари за нищо - експериментът с гарантирания доход

627 милиона души по света живеят в бедност, от тях 431 милиона в Африка. Повече от една трета от африканското население живее под прага на бедността (1,90 долара на ден според дефиницията на Световната банка). Възможности за решаването на проблема дават инициативи като разпределението на помощи за населението, разработването на образователни проекти или подобряването на инфраструктурата. В много страни обаче се обсъжда и още една мярка: въвеждането на безусловен основен доход. Във Финландия вече съществува такъв проект, в който участват 2000 души, а през 2016 г. на референдум швейцарците отхвърлиха тази идея с голямо мнозинство. Понастоящем концепцията се тества в шест африкански страни.

Визията за безусловен основен доход обещава достатъчно пари за всеки гражданин, така че съществуването му да бъде осигурено. Няма значение дали човек работи и за какво точно използва парите. Основният доход трябва да даде възможност на всеки гражданин да самоопредели начина си на живот. Една от основните причини за нарастващата популярност на концепцията е продължаващият дебат за промените на трудовия пазар и навлизането на него на все повече дейности, вършени от машини, казва Люк Мартинели, икономист от университета в Бат, Западна Англия. "Основният доход ще подсигури хората и ще им позволи да поемат повече рискове, свързани с поемането на самостоятелни или временни работни ангажименти", допълва той.

Така е на теория. Но как биха изглеждали нещата в практиката? 

20 хил. участници в Кения

От началото на 2018 г. базираната в САЩ нестопанска организация GiveDirectly провежда експеримент, за да тества ефективността на идеята. "В момента дейността ни е съсредоточена в Кения, Руанда и Уганда, започнахме с изплащанията на сумите в Либерия, а в момента се установяваме и в Демократичната република Конго и Малави", разказва Джо Хюстън, главен финансов директор на GiveDirectly. Общо 100 000 домакинства получават безусловен основен доход. За това са необходими $ 60 милиона годишно само за първите четири държави. През октомври 2016 г. в село в кенийската област Бондо стартира двугодишен проект, а от януари 2018 г. 20 хиляди възрастни от почти 300 населени места в два селски района на страната получават издръжка, допълва Хюстън.

Организацията тества три различни модела на изплащане. Ефектите за получателите на безусловен основен доход се определят чрез сравнение с тестова група, която не получава пари. Едната група получава в продължение на 12 месеца основен доход от около 20 долара месечно, които чрез електронна транзакция се прехвърлят към мобилните телефони и могат да бъдат изтеглени след това. Втората група получава месечно същата сума, но за период от две години, а третата група получава еднократно плащане в размер на $ 500, която приблизително съответства на доходите на втората група.

Една трета от хората в района, в който се провежда експериментът в Кения, живее под прага на бедността, който кенийското правителство определя на 15 щатски долара месечен доход на човек в селските райони и 28 долара за градското население. "Тези хора не могат нито да спестяват, нито да инвестират в изкуствени торове, машини или образование", казва Мартинели. Икономистът не вярва, че получателите на безусловния основен доход са зависими от него, а по-скоро го използват, за да "инвестират в живота и в бъдещето си, за да подобрят възможностите си след време".

За какво използват парите? 

Наистина е вълнуващо да отидете в някое село в Кения, където всеки получава пари", продължава Хюстън. "Хората са открили хиляди начини да се възползват от тях: едно семейство е построило оранжерия за фермата си; други плащат със средствата на учител, който да помага на децата през уикенда; има и такива, които са си организирали нещо като спестовен фонд, за да могат да си позволят след време и по-голяма инвестиция, например да си закупят селскостопански животни, да плащат такси за обучение или за подобрения на дома.

Най-важната стъпка, според Хюстън, е цялостно да се съпоставят разходите и ползите от безусловния основен доход. Нито Хюстън, нито пък Мартинели виждат голям проблем в използването на парите за нецелесъобразни цели, като например за алкохол. Мартинели по-скоро се страхува, че допълнителните пари могат да накарат хората да спрат да работят.

Все още няма данни за ефекта от основния доход в Кения. Но подобен проект в Намибия от 2007 до 2009 година донесе обещаващи резултати: с 90 процента се е увеличил броят на децата, посещаващи училище, а детското недохранване, което през ноември 2007 е било 42%, е спаднало с 10 на сто през ноември 2008. Дали концепцията ще работи също толкова добре и в Кения, ще знаем през 2019 г., когато се очаква да бъдат обобщени и оповестени данните от експеримента.

Още по темата в това видео: