Оракул на смъртта

Хаити, 12 януари 2010 г.: земетресение с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер убива над 200 000 души. Пет седмици по-късно много по-силен трус с магнитуд от 8,8 разтърсва Чили. Там жертвите са "само" 562, макар в радиус от 200 километра от епицентъра да живеят повече от 3 милиона души. Каква е причината за 400 пъти по-ниската смъртност в Чили?

Бедните са най-застрашени

Учените дефинират риска от бедствия като взаимодействие между природните дадености на една страна - например сеизмичната активност или опасността от цунами - и възможността й да се справи с пораженията. Така класацията за глобален риск, изготвена от университета на ООН в Бон, разкрива една фатална закономерност: бедствията преследват най-вече бедните държави. Бури, земетресения, наводнения или суши се превръщат в катастрофи именно в страни, където хората не са достатъчно защитени от опасностите, констатират авторите на доклада.

Начело на списъка по риск от природни стихии са тихоокеанските островни държави Вануату и Тонга, следвани от Филипините, където вулканичните изригвания и свлачищата са често срещано явление. Най-безопасните места в света, според класацията на ООН, са близкоизточното емирство Катар и остров Малта. България е класирана на 127-о място със сравнително нисък риск.

Българското бедствие - корупцията

Макар авторите на доклада да оценяват като малки непосредствените заплахи от природни стихии в България, ниските оценки по два от критериите - капацитет за справяне с бедствия и способност за адаптация, будят известни притеснения. Слабото представяне там всъщност не е толкова учудващо, тъй като първият критерий обхваща показатели като корупция и добро управление, а вторият – образование и здравеопазване.

Именно тези фактори са от основно значение при справянето с бедствията, категорични са учените. "Екстремните природни явления не винаги се превръщат в катастрофи за населението, тъй като рискът не зависи единствено от заплахата от бедствия, а и от социални и икономически фактори", коментира Петър Муке от организацията „Помощ за развитие“.

Така например Япония заема 35-о място в класацията по риск, макар земетресението и последвалото цунами от 11 март да демонстрираха с пълна сила опасностите, на които ежедневно е подложена страната. Отличните мерки за сигурност и капацитетът за справяне със стихиите са най-високи именно в Япония, става ясно от доклада на ООН.

Холандският опит

Генералното заключение на учените – колкото по-развита е една страна, на толкова по-малък риск е изложена тя – се потвърждава и от Холандия. Класирана на 69-а позиция, страната е защитена от наводнения посредством диги, които в голямата си част са под морското равнище. Затова и докладът определя като основна заплаха за Холандия покачването на морското ниво. Според прогнозите на ООН в следващите 90 години то ще нарасне с 90 сантиметра. И въпреки това холандците могат да бъдат спокойни, тъй като страната им получава едни от най-високите оценки по критериите справяне с природни бедствия и способност за адаптация.

Сигурността струва пари

Експертите посочват редица предпазни мерки, които застрашените страни могат да вземат: по-големи сгради като училища и болници в страни като Бангладеш трябва да се превърнат в убежища в случай на циклони. Улиците пък трябва да се трансформират в отводнителни канали, когато връхлети тайфун - както вече са направили властите в Япония и Малайзия. Информираността на гражданите също е от ключово значение, казват авторите на доклада и препоръчват да се изградят системи за ранно предупреждение. Всичко в крайна сметка е въпрос на политически решения и - естествено - на пари. Дори когато става дума за хиляди човешки животи.