Какво ще стане ако крайнолевият кандидат Жан-Люк Меланшон все пак реши да подкрепи социалистическия кандидат Беноа Амон? Последните анкети сочат, че един такъв съюз в най-левия политически спектър във Франция има потенциала да спечели 26 процента от гласовете. Тоест повече, отколкото биха спечелили консерваторите с техния губещ популярност кандидат Франсоа Фийон. И повече от любимеца на медиите Еманюел Макрон - дори и след като се обедини с центриста Франсоа Байру.
В такъв случай на втория неизбежен тур от изборите на 7 май един срещу друг биха се изправили дясната популистка Марин Льо Пен и "тъмночервеният" социалист Беноа Амон. Икономическите програми на двамата кандидати залагат на последователното откъсване от френската и европейска реалност. Дали така Франция отново ще стане велика? Едва ли. Не и по този начин. Избирателите всъщност ще бъдат изправени пред избора между чумата и холерата, което дава добри шансове на Марин Льо Пен да спечели балотажа.
Този апокалиптичен сценарий може да бъде предотвратен само благодарение на Жан-Люк Меланшон: старият бунтар е също толкова щур, колкото и ляв. И коалирането изобщо не е по вкуса му.
Макрон - без алтернатива
Тоест французите трябва да успеят да изпратят на балотажа един кандидат, избираем и за консерваторите, и за социалистите. Може би те трябва да си затворят очите и запушат носовете си, но толкова антипатия не бива да проявяват. Защото това ще изхвърли Беноа Амон от надпреварата. А също и Франсоа Фийон. Кандидатът на републиканците се посъвзе малко, но скандалът около неправомерното заплащане на съпругата му все още не е отшумял. Така остава само Еманюел Макрон. Но 39-годишният кандидат не е в състояние да отговори на всичките очаквания на своите последователи. Ако той действително стане френският Обама, както твърдят някои, той ще бъде късният Обама, а не месията от американската предизборна борба през 2008 година. Макрон също не олицетворява дългоочакваното разкрепостяване на френската политическа система. Не бива да забравяме, че той е завършил Националното висше училище по администрация ENA, беше министър в едно катастрофално правителство (на Франсоа Оланд), а също и инвестиционен банкер. Във Франция това е равносилно на три червени картона.
Въпреки това Еманюел Макрон остава убедителният отговор на Льо Пен. Той разбра, че няма смисъл да търси гласове в мътните води на популисткия "Национален фронт", както това стори бившият кандидат и бивш президент Никола Саркози. Избирателите на Льо Пен изглежда не възприемат насериозно ставащото извън тяхната собствена политическа секта. Те слушат само своята "гуру", която така доволно се усмихва, готвейки смъртоносната си инжекция. При всички положения Марин Льо Пен може да разчита на своите твърди избиратели, включително и след като прокуратурата обискира офисите на партията и обвини шефката на канцеларията ѝ в злоупотреба с 340 000 евро. Но това не може да навреди на "тефлоновата" Марин.
Усещане за Обама
Да се върнем към Еманюел Макрон. Много французи могат да открият по нещо за себе си в неговата проевропейска, отворена към света и уравновесена между лявото и дясното програма. И в това отношение той прилича малко на Обама. Въпреки това рейтингът му пада, показват актуалните нагласи. Затова опитният Франсоа Байру спешно оттегли кандидатурата си - в опит за стабилизиране и предотвратяване на съставянето на правителство от останалите кандидати, и най-вече от Марин Льо Пен. Изборната надпревара във Франция обаче остава открита въпреки това.