Няма как или няма за кого...?

“Аз вече не гласувам в българските избори”, заяви живееща във Вашингтон българка, когато я попитах дали ще гласува. Тя е на 37 години и живее в САЩ от 15 години. “Никой не ме е потърсил, никой не ме е информирал, никой не се е обърнал пряко към мен като българка зад граница – имам предвид политическите кандидати; и никой не ми е направил гласуването по-лесно, нали щяхме да гласуваме по интернет, какво стана с това? Регистрацията е някакъв бюрократичен кошмар от каменния век. И кандидатите са от каменния век. Чувствам се отблъсната и ще гласувам в американските избори, аз живея тук и ще продължа да живея тук, защото България не прави нищо, за да ме привлече да се върна, а и да отведа там и детето си!”

Родната среда – „токсична и вулгарна”

Само до преди година тя и нейният съпруг, който също е българин, са мислили за връщане в България, за да израсне детето им в родна среда. Сега родната среда им изглежда “токсична и вулгарна”, доминирана от “политическа пошлост и некадърност”. Икономическите условия ги притесняват далеч по-малко от политическата “безнадеждност”. Желанието им да “правят нещо”, за да се промени България към по-добро, ги е напуснало – “не вярваме, че в България нещо може да се промени към по-добро”, казва семейството, придружено за разходка из Вашингтон от гостуващи родители-пенсионери от България. Бащата-пенсионер обаче срамежливо съобщава, че “Калфин не е лош” и че той непременно ще гласува за него. Партията няма значение. Майката-пенсионерка казва, че ще гласува “за хората на Бойко”. Партията има значение – партията на Бойко.

“Ето, затова ще си умрем в чужбина!”, разгневяват се децата им, избухва семеен политически скандал, и аз решавам да задавам въпросите си за изборите само по телефона.

Няма за кого да гласувам

“Няма за кого да гласувам” беше най-честият отговор, който чух от българи на различна възраст и с различни професии от Вашингтон, Балтимор, Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Чикаго.

“Няма да гласувам. Не разбрах как ГЕРБ си избра тия кандидати – така де, то си е подигравка, а за комунисти няма да гласувам, другите пък са много малки и нямат шанс. ”

“Няма да гласувам, чиста загуба на време е, реално няма за кого да се гласува. България може да си се хвали с многопартийната система, но изборът всъщност е ограничен като в САЩ – общо взето има две политически знамена и те само се сменят в управлението.”

“Естествено, няма да гласувам за тия нещастници!”

“Мен ме вълнуват само изборите през 2012.”

“Няма да гласувам, изобщо не знам кой кандидатства, и за какво точно? В България няма истински политици, така че не искам и да знам.”

Очевидно избирателната активност в САЩ няма да е голяма. Във Вашингтон са подадени само 75 заявления. В цялата страна са подадени 2 434 заявления при приблизителен брой на българите между 200 и 300 хиляди души.

Някои от анкетираните имат свое обяснение защо живеещите в чужбина българи нямат желание да гласуват: “Хората се плашат от взаимните обвинения на кандидатите, ако обвиненията са верни, всички са или престъпници или некадърници, а като живеем в чужбина няма как да знаем кое е вярно и кое не, така че няма да гласуваме!” (от Балтимор)

“Много хора са настроени против гласуване, особено тия, които гледат по интернет българските телевизии са зле настроени, бТВ например, много антибългарска телевизия е тая!” (от Чикаго)

Няма как да гласувам

Но липсата на политически избор и неинформираността съвсем не са единствените причини за слабия интерес към тези избори сред българите в САЩ.

“Заради динозавърския закон, ние си знаем, че ще има много малко избирателни секции и поради големите разстояния няма да можем да гласуваме, така че не си правим труда да се опитваме”, каза ми българин от Охайо, където е било подадено само едно заявление. Наистина, тази година в САЩ има рекордно малък брой секции – 14 за всичките 50 щата.

“Ако бяха въвели гласуване по интернет, 90 процента от живеещите в САЩ българи щяха да гласуват”, смятат студенти от Лос Анджелис. “Ако имаше електронно гласуване, хората щяха да се интересуват повече от събитията в България, знаейки, че отвсякъде могат да упражнят правото си на глас, политическите кандидати щяха да търсят начин да привлекат гласове и щяха да се опитват да ангажират българите в чужбина, да търсят контакт с тях. Все пак ние сме над 1 милион, една седма от населението на България! Очевидно не сме електорат за определени политически партии и управляващите не са заинтересовани да ни осигурят лесен достъп до гласуване”, споделят възмутените студенти.