Ненаучените уроци от “Южен поток“

Общественият интерес винаги е стоял над търговската тайна около тези три големи енергийни проекта в България. Но на българските граждани така и не им бе позволено да научат почти нищо за подписаните от България проектодоговори с Русия и руски енергийни монополи за изграждането на ядрена електроцентрала, нефтопровод и газопровод. Трите грандомански начинания доведоха българската енергетика до финансов колапс и причиниха огромни загуби за потребителите.

Напълно лишена от икономически и геополитически аргументи, но обилно полята с популизъм, е и мегаломанската идея на премиера Бойко Борисов за замяната на яловия “Южен поток” с някакви мистериозни балкански газови хъбове. Така мислят някои от водещите енергийни и икономически експерти в България.

„Голям шлем“ или златна ушанка?

Истинската цена на енергията, печалбите за нейните производители, доставчици и дистрибутори, както и възможните алтернативи на тези проекти продължават да са теми-табу в българското публично пространство. Отлаганата вече 8 години либерализация на пазара на електроенергията и картелът на пазара на течни горива са също част от тежкото бреме на енергийния монопол и продължаващото пилеене на енергия в производството и бита. Вместо разнообразяване на доставчиците и истинска конкуренция на пазара на горива, електрическа и топлинна енергия, българските потребители са принудени да плащат несъразмерно високи сметки заради игото на монополите и високите цени на картелите.

Според Юлиян Попов от Европейския институт за ефективност на сградите и бивш министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков, „Големият шлем“ всъщност се е оказал скъпо платена от българския народ златна ушанка. „Това бе инструмент за овладяване на държавата чрез набор от неадекватни енергийни проекти. Мога само да си представя как е била поставена задачата България да промени законодателството си, за да даде път на руските енергийни проекти. И така, въпреки европейските правила, да се създаде правен прецедент в Европейския съюз в полза на руската енергийна експанзия. Напъните за осъществяването на „Големия шлем“ всъщност изместиха целия политически дебат и изтикаха за десетилетие от дневния ред теми като развитието на енергийната ефективност и на създаването на либерализираните пазари за енергия“, смята Попов.

Кому бе нужен „Големият шлем“?

Според енергийния експерт Христо Казанджиев, схемата за създаване на зависимост на България от Русия - чрез големи инфраструктурни проекти - е изпробвана далеч преди появата на „Големият шлем“. Казанджиев напомня случилото се през 1996-1997 г., когато правителството на Жан Виденов подготвя договор за предоставяне на българската газоразпределителна мрежа чрез концесия на свързани с руския газов монопол фирми. Провалът на този опит всъщност е причината за предприетата далеч по-мащабната офанзива с проектите от „Големият шлем“.

„В тъжната история на българското енергийно пропадане особено емблематичен е случаят „Южен поток“. Това беше директен опит за торпилиране на европейското енергийно законодателство. Газпром разчиташе да създаде от България прецедент, чрез който руският газ щеше да стигне до европейските потребители - въпреки ограничителните разпоредби на Третия енергиен пакет на Брюксел и въпреки европейския интерес Украйна да не бъде заобикаляна“, посочва Казанджиев. Според него, стратегията на Кремъл за поставяне под контрол на българската политическа класа е неотделима част от замисъла на „Южен поток“.

Схема за прикриване на тайни плащания?

Казанджиев има обяснение за странния подход, възприет от Газпром за окончателното преустановяване на проекта за газопровод през България. „За мен няма никакво съмнение, че обявената „постепенна ликвидация“ на дружеството „Южен поток – България“ е начин за прикриване на тайно извършени плащания, които няма как да не бъдат окачени на шията на българските данъкоплатци. Само така ще могат да бъдат заметени и следите към български политици и партии”, посочва Казанджиев.

Най-неприятните за България моменти обаче тепърва предстоят, твърди още експертът. “Българският енергиен холдинг задлъжня извънредно много към руските енергийни монополисти (над 70 % от огромните вече дългове на холдинга – над 3 млрд. лева - са свързани с „Големия шлем“ - б.а.). Очаквам да започнат дела за погасяване на задълженията чрез схемата дълг срещу собственост – големите държавни атомни и конвенционални електроенергийни мощности на България. И това е напълно възможен изход от дълговата криза в случай, че политическата класа в страната не се освободи от своите „източни“ зависимости и не предприеме решителни мерки за противодействие на тази схема“, казва още Казанджиев.