Коментар от Миодраг Сорич:
Това трябва да му се признае на Путин: в Москва, недалеч от Червения площад, руският президент освети т.нар. "Стена на скръбта", която има за цел да напомня за жертвите на политически репресии. С този си жест Путин сякаш се разграничи от досегашното си отношение към Сталин, когото преди време нарече "способен лидер", а само преди броени седмици допусна пред един военноисторически музей да бъде издигнат бюст на диктатора. Сега обаче шефът на Кремъл заклейми безусловно престъпленията на сталинизма - години, в които милиони невинни бяха избити, захвърлени в затворите, заточени в Сибир.
Дилемата на Путин
Да, с думите си по повод откриването на мемориала Путин наистина се дистанцира от Сталин. И беше крайно време да го стори. Защото не може да има никакво оправдание за зверствата и позорните деяния на Сталин, Ленин и техните епигони. Но думите на Путин биха имали още по-голяма тежест, ако бъдат последвани от дела. Защото не може да оплакваш жертвите на политически репресии, а същевременно да преследваш критиците си и да слагаш намордник на медиите.
Дилемата на Путин се състои в следния въпрос: как да допринесе за преосмисляне на трагичното минало, без да застраши собствената си власт. Още повече, че до следващите президентски избори остават броени месеци. За Путин се знае, че в крайна сметка винаги взима решение в полза на властта си. Защото неговата мантра гласи: стабилност. Нищо чудно всъщност за един човек, който идва от средите на силите за сигурност. Един човек, който възприема краха на Съветския съюз като катастрофа, а размирните 1990-те години - като унижение за Русия. Този човек иска преди всичко едно: да предотврати повторение на тази по-нова история. Престъпленията на Сталин и Ленин му изглеждат твърде далечни. За него те са тема, с която трябва да се занимават историците и правозащитниците.
Поглед назад
При цялата основателна критика срещу Путин все пак е добре, че той "подари" на обществеността тази "Стена на скръбта". Може би в навечерието на годишнината от т.нар. Октомврийска революция това наново ще разпали разговора за отношението на Русия към собствената ѝ история. Миналото може да бъде огледало на бъдещето. Но не е непременно задължително.