Навсякъде мъртвешка тишина

Град Ишиномаки е разположен в едно широко поле. Затова на 11 март приливната вълна прониква далеч в града. Непосредствено край главната улица на едно бивше футболно игрище са изкопани гробове. Представител на градската управа обяснява:

"В Япония мъртвите обикновено се изгарят и след това погребват. Само че тази катастрофа причини смъртта на страшно много хора. Капацитетите на нашите крематориуми не достигат, затова по изключение решихме на първо време да погребваме мъртвите. По-късно ще ги изкопаем, за да ги изгорим, както изисква традицията, и да погребем праха им."

"Ето тук намерих жена си..."

Ишиномаки продължава да се бори с последствията от опустошителното земетресение и вълните-цунами. Според градската управа мъртвите са близо 3 000, още толкова се водят за изчезнали. Някои улици са проходими, но вляво и вдясно в короните на дърветата все още се виждат вклинени смачкани коли. На пристанището не е останало абсолютно нищо - само купчина от развалини.

Има и къщи, които са оцелели - поне що се отнася до стените, въпреки че водата е проникнала през вратите и прозорците. Киоми Абе е енергичен мъж на 60 години, който се е заел да възстановява къщата си: "Ето тук намерих жена си, полегнала настрани на прозореца", казва той и сочи мястото. Абе открива трупа на съпругата си три дни след труса и вълната-цунами:

"Не приказвам много със съседите, та нали всеки гледа сега да се оправи по някакъв начин. Аз лично се надявам до юни да приключа с разчистването", казва Абе. Животът в Ишиномаки продължава, макар че ще минат години докато бъдат отстранени и последните следи от опустошението.

Навред развалини

На един час с кола на север се намира Минамисанрику. Този град е ударен от най-жестоката вълна - с височина 20 метра. Тук за възстановяване не може и да се мисли - 95 процента от града са разрушени, 9 500 души, половината от населението, са мъртви или изчезнали. Тясната долина се разширява към морето и водата нахлува в тази фуния, като достига чак до планините зад града. Гледката е невъобразима: само развалини, изпомачкани коли, стърчащи метални части. Тук няма ток, няма вода, никакви телефони. Няма и хора, които да ги ползват. И навсякъде мъртвешка тишина.

Автор: П. Куят, С. Гяуров

Редактор: Д. Попова-Витцел